Дипломирах се. С отличен. Бързо и неусетно минаха четирите години следване. Четири хубави години. Години на щастие, свобода, безгрижност, самостоятелност, години на нови приятелства, връзки и израстване. Де сега да бях 3-ти курс и да ми оставаше още една красива и безценна година. Но не.. Няма връщане назад. Вече не съм студентка! Вече съм безработна! От два дни! Въпросът, „А сега накъде?!” не ми дава мира! Надявам се хубавото за мен да предстои! Искам да работя по специалността си и вярвам, че ще успея! Ще има свободни работни места по моята специалност доста, но проблемът е, че навсякъде искат 2-3 години стаж. Задействала съм всички всевъзможни връзки, защото то в днешно време без връзки нещата не стават.. Пък да видим какво ще излезе! Толкова силно искам да започна по специалността си, че дори няма значение в кой град ще я практикувам. Разбира се, имам предпочитания. Не искам да е в моя роден град, а за него след месец ще има 3 свободни места и ще подам молба. Ако започна тук ще съм по-добре от гледна точка на това, че няма да съм на квартира и финансово ще съм по-добре, защото дори няма да има къде да си похарча заплатата.. Тук няма да съм щастлива, знам го! 24 години не успях да бъда, че сега ли?! А и започна ли работа тук, дори и уж временно ще остана завинаги. Все пак работата е държавна, ще свикна, ще ми хареса, а и годинките ще напреднат и после няма да ми се мърда другаде.. Затова предпочитам в друг град. Да, доста трудно ще ми е със заплата от 450 максимум, но мисля, че ще бъда по-щастлива.. Може и да греша, затова нека стане така както ще е най-добре за мен! Важното е да не губя увереност и да продължавам напред! Ще успея!