Едно нещо научих в този живот- не трябва да имаш доверие на никой, на никой!!! Дори и на себе си..

Толкова ли сме жалки..? Всъщност в повечето случай дори не осъзнаваме какво правим, какво казваме и какво причиняваме на другите.. Мислим си, че го правим за добро, но дали за другия това е добро?!

Аз споделям нещо на някой, той го споделя на друг, другия на друг и така докато това, което съм споделила достигне до мен самата.. Като играта „Развален телефон”.

Светът е малък.. всичко е толкова навързано..

Правим едни и същи грешки.. Били сме с едни и същи хора.. Били сме лъгани, наранявани и може би обичани, но не от този, който ни се иска..

Аз съм била с него.. и какво от това?! Тя също е била.. и тя, и тя, и тя.. Нали все ги търсим идеални, готини, лоши или пък добри.. Нали трябва да има тръпка, да има за какво да се борим.. Не е интересно ако е само мой и преди това не е бил с друга.. То такива мъже останаха ли?! М, да.. има ги, някъде там.. на изчезване са, но все пак ги има, но никой не ги поглежда.. Прекалено са скучни.. А уж искаме сигурност.. Защо тогава не сме с някой, който може да ни я даде?!

Красотата.. с годините изчезва!

Лъскавата кола.. е само ламарина!

Пачката с парите.. свършва!

Лъскавият апартамент.. е студен, безличен и празен, с ухание на някоя друга..

Лъжите.. приемаме ги като реалност. Не им обръщаме внимание. Мълчим..

Синините по лицето.. заличаваме с грим!

Всичко, всичко е толкова фалшиво!

Поглеждаме се в огледалото.. мразим се! Не сме това, което ни се искаше да бъдем..

Тогава защо продължаваме по същия сценарий?!

Защо се доверяваме на всеки, на неподходящите.. Изобщо защо се доверяваме?! Споделената болка, била половин болка- о, не благодаря! Този път ще си запазя болката само за мен! Егоист?! Хм, де да бях! Уча се да бъда..

Уча се да бъда по-смела, по-уверена, по-малко наивна..

Уча се да оценявам нещата докато ги имам, а не чак, когато са се превърнали в спомен..

Уча се да живея..

Уча се да бъда себе си, но е трудно..

Трудно е да живееш, да съществуваш.. Да виждаш колко долни са хората, с каква злоба те гледат, как те използват, как ти се подиграват..

Като малка мечтаех да мога да чета мисли.. Отказах се от мечтата си! Не искам нищо да знам.. Искам да живея в онзи мой детски, заблуден свят, в който си мислех, че всички хора са добри.. и че всичко, което ти се случва е за добро.. Дали?!

По-жалкото е, че и аз съм като тях..

Крайно време е да спра и да се променя! Но на думи е лесно, на дела- нереализирано..

Хубаво е понякога човек да се замисли.. Но заключенията са твърде отчайващи..

Нищо няма да се промени.. Ще продължаваме да си грешим всеки ден, всеки час и на всеки километър.. С всеки!

Нищо лично.. Просто разсъждения преди лягане..

 

 

В написаното имах точно това в предвид- че всички (или поне повечето от хората) сме еднакви.. имаме един и същи живот, едни и същи преживявания, едни и същи болки, чувства..

Така е,но често си мислим, че сме сами в усещанията си защото се чувстваме неразбрани.

More posts of this qluiaty. Not the usual c***, please

Fell out of bed feeling down. This has brighteend my day!

уауу (bow)

TOb7kU <a href="http://oiutooowwxxa.com/">oiutooowwxxa</a>

XV5HRh <a href="http://yxdsbzcegsxf.com/">yxdsbzcegsxf</a>

P69wm2 , [url=http://rrarhxnpnxiu.com/]rrarhxnpnxiu[/url], [link=http://qfiqbwgpzuxx.com/]qfiqbwgpzuxx[/link], http://blscvwbiphom.com/

Понякога е небходимо освен в другите да се съмняваш и в себе си. Понякога.

I like your post very much. I have been looking around for a long time for such information, and I will definitely subscribe to your site. kamagra review <a href=http://medsildenafil.com/>buy kamagra</a> kamagra kamagra

<a href=http://www.everyoneweb.fr/wp/Presentation_tier/Index.aspx?WebID=viagramoyenalencon>viagra</a> - viagra