Напоследък все по-рядко пиша тук.. Не е от липса на желание, а по-скоро няма какво да ме радва, какво да ме натъжава, че да го споделя тук и да го запечатам като спомен, към който да се връщам след време..

Предстои ми абсолвентски бал, среща на класа, но не се вълнувам особено, дори бих казала, че нямам желание, но ще присъствам..

Голяма част от съучениците ми, а и от колегите вече са семейни, имат деца, а аз дори нямам връзка.. Дори не съм влюбена.. Не съм била влюбена от септември 2009 г. И май като съдя по чувствата си- скоро няма и да бъда! Преди поне постоянно бях влюбена в някой или поне си мислех, че съм, а сега.. сърцето ми е по-студено и от лед! Никой не ме трогва.. Стоят срещу мен, обясняват ми се в любов, свалят ми звезди, говорят ми за светло съвместно бъдеще, а аз ги гледам и се чудя аз ли нещо съм сбъркана или те? Преди толкова малко ми трябваше да бъда щастлива, а сега нищо, нищичко не ме трогва.. Всички са ми еднакви, безлични.. И само как се обърнаха нещата.. преди аз „просех” любов, сега те „просят” от мен.. Преди все аз бях изоставената, зарязаната, захвърлената, наранената, а сега.. сега аз наранявам и слагам край още преди да е започнало нещо..

А и явно има значение на колко си години..

Когато бях на 16-17 г. Искаха само да излизат с мен и да си бъдем просто гаджета и добри приятели..

На 18-20 г. Искаха само да спят с мен...

А сега на 23-24 г. Ми говорят само за брак, деца, съвместно съжителство и разни такива.. Само не ми е ясно какви са тези отчаяни мъже, че още преди да са ме докоснали дори ми говорят за такива неща?!

На 16-17 г. Се влюбвах и обичах истински и бях щастлива...

На 18-20 г. Бях нещастна, чувствах се като парцал...

В периода 20-23 бих казала, че имах истински и стойностни връзки, но и там като не се получиха нещата спрях да обичам, да се надявам, да вярвам в любовта..

Разбрах, че няма вечна любов.. и че тръпката и любовта рано или късно си отиват.. Може би по-важно е да намериш някой, с който да ти е добре дори и да няма любов между вас..

Може би представата ми за любов е твърде грешна.. За мен идеалната любов означава да си влюбен, да има обич, разбирателство, тръпка, искри в очите, страст, да правите секс и да ви е хубаво ( а не като при мен да нямам желание за него), да си имате доверие, да си споделяте всичко и изобщо да ви е хубаво във всеки един момент.. Е, имала съм ги всички тези неща, но не съм съумявала да ги запазя..

Като ме питат хората за последната ми връзка защо не са се получили нещата „та вие изглеждате един за друг”, аз им отговарям, че е нямало тръпка, че не сме правили секс.. А те ми се изсмиват и ми отговарят, че не това е най-важното в една връзка.. И че те самите (двама-трима) са имали също такава връзка, в която сексът е бил рядкост, но въпреки това са били щастливи... Може би аз още не съм дорасла и не съм осъзнала що е това любов! Като се замисля никога не съм виждала родителите си да се целуват и прегръщат и между тях да хвърчат искри и страст, но са си заедно вече 32 г. А и винаги съм твърдяла, че истинската любов идва може би едва тогава, когато ви се роди детенце.. Точно тогава се разбира дали сте един за друг.. Но може и да греша...

Да, сам не се живее.. Светът е за двама и с годините все повече се усеща самотата.. Иска ми се и аз да съм с някой, и аз да съм щастлива.. Искам някой, когото мога да изтърпя и който няма да ме дразни.. човек, който да обичам.. Но.. вече съм се отчаяла и загубила всякаква надежда, че ще го открия..

 

Архивирай си този постинг на някакъв носител, който да издържи поне двадесет години. Тогава си го пусни и ще си умреш от смях, защото твоите разсъждения сега са толкова трогателно наивни, че просто си нямаш идея. Явно изживяваш първата си лека депресия, но това ще отмине. Любовта на твоята възраст е харесване и желание за секс, но това е много малка част от истинската любов. А тя е преди всичко равноправно партньорство и грижа за другия. Здраво семейство се изгражда бавно, с много търпение и ангажираност, а децата са спойката, защото чрез тях семейството се реализира. Тия приказки сега ти изглеждат мърморене, затова си ги архивирай, за времето, когато ще можеш да ги разбереш. На щастието и на късмета трябва да се помага. Те не падат от небето.

Ако искаш, прочети тоя разказ. Може да ти изясни някои неща.

http://kushel.blog.bg/drugi/2010/12/04/.576398

Със сестра ми ли??? Не! Защо? Какво общо има тя?

И аз вече не вярвам нито в хората, нито в любовта. Бързо губя интерес и към малкото хора които са го привлекли.Понякога си мисля,че аз съм се повредила, а може би не мога да приема всеобщата промяна на обществото.

DhkBJM , [url=http://ufgkelqlsbiy.com/]ufgkelqlsbiy[/url], [link=http://oudwjcnfgyyy.com/]oudwjcnfgyyy[/link], http://aqjinntafibb.com/

8EA0ZO , [url=http://dgypfwuxiarv.com/]dgypfwuxiarv[/url], [link=http://msoaxpoxyubs.com/]msoaxpoxyubs[/link], http://esoysawmbztd.com/

ELBOWi , [url=http://ahjnuprbmmeh.com/]ahjnuprbmmeh[/url], [link=http://hwxpsdaboaai.com/]hwxpsdaboaai[/link], http://ymrljosrbgvn.com/

Wow! That's a raelly neat answer!

iVMlOc <a href="http://shufdluarcme.com/">shufdluarcme</a>

sasHJd <a href="http://miswiksmkafu.com/">miswiksmkafu</a>

lc6MRW <a href="http://blrlbhtfnzht.com/">blrlbhtfnzht</a>

nDmPTP , [url=http://pqxtidhebwag.com/]pqxtidhebwag[/url], [link=http://jkuxkoobhgxg.com/]jkuxkoobhgxg[/link], http://pcdtmsyzapvl.com/

U7dwS7 , [url=http://aeutuznptdzz.com/]aeutuznptdzz[/url], [link=http://updiclsgwnjg.com/]updiclsgwnjg[/link], http://rpztugfzavwy.com/

gYsr0U , [url=http://pytaiwyvnamh.com/]pytaiwyvnamh[/url], [link=http://gwilddwcdjna.com/]gwilddwcdjna[/link], http://zpguwxouicsp.com/

Според мен изпитваш трудности в любовта заради родителите си, които "Като се замисля никога не съм виждала родителите си да се целуват и прегръщат и между тях да хвърчат искри и страст". Такива деца в бъдеще израстват като хора, които трудно идентифицират и изразяват любовта си, защото такъв пример в семейството им е липсвал - мама и тати не са се прегръщали пред него, не са се целували пред него, не са демонстрирали обичта и уважението си. Пише го в много книги за детска психология и отглеждане на деца от гледна точка на здрава психика и развитие. И не смятам, че ако двама човека не са един за друг едно дете би ги влюбило - даже напротив, би задълбочило проблемите им и би опрало пешкира вместо тях. Детска спойка между хора, които не се обичат, не се уважават и не са съвместими за съжителство е изкуствено създадена и само в ущърб на това детенце. И защо очакваш да видиш звезди посред бял ден при срещата си с "твоята истинска половинка"? Такива глупости има само по филмите. В интерес на истината хората, които те нараняват и разочароват най-много предизвикват най-силен интерес у теб при първа среща, от там поемаш и щафетата на глупака, който не преценява трезво ситуацията и човека срещу себе си, нито себе си и него като двойка. Казвам ти го от личен опит. Звездите посред бял ден не са любов, ами плод на нашата фантазия - такава "любов" се изпарява с времето, истинската любов става все по-силна с всеки изминал ден. Та и от тук идва депресията ти - очакваш да виждаш звезди посред бял ден, вместо да се вглеждаш в хората и в отношението им към теб - не позата и приказките, а човекът с теб като цяло и как се чувстваш с него - по-оптимистична и весела ли си откакто го познаваш, или продължаваш да си блъскаш главата с глупости.