Влязох в залата и той стоеше сам, четейки вестник..
Всъщност това не беше първата ни среща. Бях го виждала и преди.. Караше с нас лекции по една от дисциплините, които изучавахме.
Но какво правеше сега в залата, която имахме ние?
Тогава бях в голямо настроение, явно е бил един от щастливите ми дни..
Аз: Какво правиш тук?
Той: имам лекция.
Аз: Но.. как така? Ние имаме лекция тук!
Той: аз съм новият ви колега..
Аз: Охо, ще си имаме нов колега, супер!
Още оттогава си поставих целта да стана близка с него! С другите колеги някак си не намирах общ език, но с него усещах, че нещата ще са по-различни..
В началото започнах да се разочаровам, защото само ръсеше глупости, явно, за да бъде забелязан от всичките..
....
Държах в ръцете си една книга. Той дойде, погледна я и ме попита това сектантска книга ли е? Аз го погледнах странно, казах му не и го помислих буквално за луд!
....
Карахме едни упражнения, разделени по 3-ма в група и аз се бях случила с него и с една колежка. Май точно тези упражнения ме направиха по-близка с тях двамата.. Тогава той беше взел кафе за колежката ми и горещ шоколад за мен. Започнахме упражненията и той ме попита как се нарича едно нещо.. и тогава щях да падна от смях с колежката, тръгнаха ми сълзи чак. Как няма да знае как се наричат?! А той горкия се потеше, че никак не се справя с упражненията и се излага пред нас. Поиска ми носна кърпичка, за да избърши потта си, а ние с колежката се чудехме как да прикрием смеха си.
...
Един ден се разминахме до квартирата ми..
Аз: Какво правиш тук?
Той: Живея тук.. наблизко..
Аз: Така ли? И аз живея тук!
След известно време започнахме да ходим заедно на лекции и да се прибираме заедно, нали сме в една посока..
И с времето неусетно си станахме близки..
Колегите започнаха да ни майтапят, че сме двойка, защото навсякъде бяхме заедно, но това изобщо не беше така. Въпреки че имах някакви съмнения, защото се държеше по доста особен начин с мен. Винаги намираше с какво да ме изненада и усмихне, но никога не ми е казвал, че има чувства към мен.
А и аз тогава си имах приятел. Всъщност от както дойде в нашия курс до днес аз винаги си имах някой..
Бях се разделила с приятеля си, но същия ден се хванах с друг.
Пиех кафе с него и една колежка и им разказвах, че съм се разделила и той се усмихна и ме погледна, а моята колежка му каза да не се надява, че вече съм се хванала с друг..
Той: Стига бе! Наистина ли? Е, нямам късмет!
...
За 8-ми март, миналата година, ми подари едно цвете. Беше минал през квартирата ми, за да ме извика и аз докато го оставя, заприказвахме се и закъснявахме за лекции.. Разбързахме се, а беше заледено и аз така жестоко паднах, че 2 месеца ме болеше дупето. А той умря от смях.. била съм паднала като по книга.. всичките ми неща хвръкнаха в различни посоки, а аз лежах неподвижно на земята, чакайки го да ми подаде ръка..
...
От време на време ходехме на църква.
А и не само.. каквото кажех, това правехме..
Веднъж отидохме на разходка, но на едно малко странно местенце, за което дори почти път нямаше.. слязохме до брега на една река, а аз бях по токчета.. Големи емоции бяха. Жалко, че нямах фотоапарат в себе си.
...
Ходехме заедно да свирим и на пиано. Колко сме се смели и там на таланта ни..
...
Най-много обичаше да ме ядосва! Е, не можа да се научи да бъде точен! Вечно закъсняваше! Много несериозен беше в това отношение! Все му се карах, но той не си вземаше поука. Всъщност редовно се карахме за какво ли не.. И той ми казваше: „И аз те обичам”.
...
Когато колегите ни майтапеха, че сме си ходели, че сме двойка и разни такива той им казваше, че не съм го искала, защото нямал кола и разни такива, а аз му отговарях:
Не, защото пиеш, пушиш и си несериозен!!!
....
Споделях му доста неща от личния си живот, а той всеки път се изненадваше.. и казваше, че май нищо не знае за мен.. Имаше и моменти на разочарование, в който му казвах: Видя ли.. не съм за теб!
Но всичко си беше на майтап, ние си говорехме така... Аз нямах и никога не съм имала чувства към него, но той към мен, не знам..
...
Той: Какво е станало?
Аз: Не ме питай, моля те! Мразя се!
Той: Направи ли го?
Аз: Да! Голяма съм идиотка!
Той: С него ли? Стига бе! Много ми падна в очите! Как можа?!
Аз: И аз това се питам, как можах? Какво правех в леглото му.. Цяла нощ се обвинявах, но вече е късно!
........
Той: Да заминем някъде заедно.. Ще си намерим работа, ще си наемем обща квартира, ще запишем магистратура.. Не може това да е края и повече да не се видим..
Аз: Няма как да стане.. Явно това е краят! Пътищата ни се разделят.. Нека се виждаме по-често докато имаме възможност.. Нека използваме последните си дни..
...
Телефонът ми звъни. Той е.
Той: С теб кога ще се видим? Знаеш ли, че си събирам багажа и до края на седмицата си заминавам..
Аз: Ами явно няма да може да се видим...
...
Кога ли ще се видим пак?! Ще имаме ли нови срещи и поводи за смях или ще се забравим както става обикновено... Все по-рядко ще се сещаме един за друг, все по-рядко ще се чуваме..
Много ми хареса този пост ;)
24.05.2011 18:23
24.05.2011 18:30
25.05.2011 13:16
25.05.2011 13:35
25.05.2011 19:36
28.05.2011 13:59
28.05.2011 14:31
31.05.2011 18:15
