От 4 години съм тук. Толкова много време, а все едно вчера беше януари 2007 г., когато написах първия си постинг. В началото пишех редовно- всеки ден, за какво ли не.. После изтрих всичко. Започнах да пиша рядко, но така и не забравих за любимото си място- моят блог, моето лично пространство, в което мога да споделя какво чувствам, какво ме мъчи, какво ме радва..

За тези четири години няма кой знае какви промени в личния ми живот. Общо взето май тъпча на едно и също място- особено в любовта.

През 2007 г. мечтата ми беше да стана студентка. И станах. Няма по-хубаво от това да се сбъдне някой от мечтите ти.. Сбъдването на тази мечта ми донесе много щастливи мигове. Заживях в любимия си град, най-накрая се откъснах поне малко от родителите си и бях (и все още съм ) на квартира. Осъзнах, че не луксът и удобствата те правят истински щастлив.. Сякаш в малката и на пръв поглед мизерна квартира съм много по-щастлива, отколкото в голямата къща.. Може би, защото имам по-голяма свобода и самостоятелност. И ето, сега съм на крачка от завършването.. И с друга мечта- реализация! Четири години учих упорито, бях постоянна и сериозна, почти не съм пропускала лекция или упражнение, не успяха да ме скъсат на нито един изпит, но.. за съжаление това не е гаранция, че ще успея в живота! Определено на този етап искам да работя това, което уча! За мен това си е идеалната професия за една жена, макар и не толкова престижна. Всъщност престижна е, но не е платена! Но щастието не винаги е в парите! А аз знам, че ако работя това- ще бъда щастлива! И искрено се надявам да си намеря работа по специалността. Още тази година! А с това ще се сбъднат и други мои мечти- да стана малко по-независима и самостоятелна. Дано успея! Дано имам късмет! Дано трудът ми бъде възнаграден! Също така много искам да продължа с обучението си. Дори съм си набелязала някой магистратури, но за съжаление не знам дали ще имам финансовата възможност за тях! Но ако не тази година, то следващата.. Толкова съм жадна за знания и за нови науки, че едва ли ще се задоволя само с бакалавър.

Винаги на първо място в живота ми е била любовта, но сега сякаш е на заден план. Може би се изморих.. А и на този етап наистина няма по-важно нещо от обучението ми и от реализацията.

Иначе през тези четири години бях щастлива в любовта. Бях влюбена, обичах и бях обичана, но всичко рано или късно приключваше. Имах три по-сериозни връзки- първата от 6 месеца, втората- 9 месеца и последната 1 г. и 2 месеца. За края и на трите съм виновна аз. Хем бях щастлива, хем нещо не ми достигаше.. В любовта колкото и да искам не мога да бъда постоянна. Все нещо ми липсва дори и да са идеални нещата.. Иначе и тримата си ги обичах, беше ми добре, бях щастлива.. Дори редовно ми липсват и ми се иска да можех да върна времето назад. Но явно така е трябвало да стане.. Може би истинската и единствена любов ми предстои. А може би вече съм я срещнала и изгубила.. Кой знае..

В момента също имам човек до себе си. Аз май никога не оставам сама.. Сякаш ако остана сама светът ще свърши.. За него дори не знам какво да кажа.. Да е любов, не е любов.. Да съм влюбена, не съм влюбена.. Да е връзка, май не е връзка.. Защо ми беше изобщо да се хвана с него?! За да угодя на другите.. За да опитам нещо ново.. И какво спечелих- нищо! Да, с него се чувствам добре, но не и щастлива! Не знам дали изобщо си заслужава да влагам чувства във всичко, което се случва.. Колкото и да е добър и сериозен- имам чувството, че ме лъже! Но вече няма връщане назад.. Може пък с времето да се окаже, че наистина сме един за друг..

Но като цяло.. Искам да започна от начало! Във всяко едно отношение..