Тази седмица имах и хубави и лоши моменти. Понеделник беше уникален ден, който едва ли ще забравя.. Особено, когато с моя колега неочаквано попаднахме на едно място.. Няма такъв смях!

Тази седмица беше последната ми в университета и с колегите.. Завършихме вече семестриално. Остава ни само практиката, на която няма да се виждаме.. Толкова ми е тъжно и гадно.. Така искам сега да съм първи курс, а не четвърти.. Прекалено бързо мина това време! Не го усетих изобщо! Определено студентските години са най-хубавите в живота! Или поне в моя! Но няма как.. всяко начало има край! Сега трябва да гледам напред..

Тази седмица освен, че останах без колеги, останах и без съквартирантка.. Но не се оплаквам. Може и за добро да е.. Да поживея и аз малко сама през последните два месеца престой там.

А в любовно отношение нещата, които ми се случиха са доста.. Първо не мога да кажа, че това е любов! Нещо по-различно от всеки друг път.. Аз самата още не съм наясно какво става, защо става и защо изобщо се случи всичко това?! И най-вече не съм наясно какви сме си с него..?! Досега всичките ми връзки бяха с непознати.. Запознаваме се случайно (в повечето случаи в интернет) и след кратък период, да не кажа веднага сме си вече заедно.. Любов от пръв поглед, силна тръпка, летене в облаците и не след дълго идваше периодът на разочарованията и краят на любовта.. А сега за първи път започвам връзка с човек, който познавам от 4 години. Човек, който познават родителите ми. Който е идвал много пъти у дома, но по други поводи.. През всичките тези години от както го познавам не спряха да ми говорят, че сме един за друг и че дори той изпитвал някакви симпатии към мен.. На мен не ми се вярваше, а и не исках да се занимавам с него.. Имах си друг живот, други връзки, но не искаха да ме разберат и продължаваха да ми натякват неговото име.. До такава степен, че започнах да го сънувам и да се питам аз ли някъде греша? Дали пък наистина той не е идеалният за мен?! Защо пък да не пробвам?! И пробвах.. Лесно беше да намеря начин да се сближим.. Излизахме няколко пъти- все неуспешно. Срещи провал. Мълчахме си, не смеехме да се погледнем.. Но когато му отидох на гости нещата се случиха сами.. Вече започнах да го опознавам по-добре, от друг ъгъл, като друг човек.. Да, сериозен е, точен е, добър и всичко останало, което казват другите. В това няма спор, но.. Винаги има едно НО! Странен е! Плашещо странен! И мисля, че това не се дължи само на различията в характерите ни, в интересите ни и във възрастта ни.. Има и нещо друго.. Какво- още не мога да го нарека с точните думи, но определено малко ме плаши- с действията си, с думите си.. А огромното му чувство за хумор, което преди ме забавляваше, сега и то ме плаши, защото граничи с лудост..  

А няма да коментирам разсъжденията му по сериозните теми.. Преди време не исках да се занимавам с него, защото си мислех, че вече иска брак, деца, а аз съм малко далеко от тези неща..

Но вече знам, че е против брака.. Логично щом на 32 е още ерген при положение, че е имал дългогодишни връзки..

Също така индиректно ми намекна да не чакам обич от него.. „Осъзнавал, че на колкото повече години става човек, толкова по-трудно започва да обича”. С тези думи и аз съм съгласна, защото виждам, че и при мен самата е така.. Но все пак не ми стана много приятно!

Най-странното е, че всъщност ми е хубаво с него.. Не знам какво точно ми харесва, но ми е хубаво.. Радвам му се, искам да го гушкам, да го целувам, цяла нощ не спя, за да го гледам, а той.. точно обратното.. Някак странни от близостта ми.. И е повече пасивен.. Чака мен- иначе сам не поема никаква инициатива..  Иначе сутрин, когато алармата го събуди, първото, което прави е да ме гушне, но.. Вярно, че не е келеш, а вече мъж! А аз съм свикнала да „награбвам” човека, с който съм където ми падне- било в заведение, било на пътя, в колата.. А той в колата си дори и за чао не ме целува..

Като се замисля.. колкото сме различни, толкова сме и еднакви.. дори повече от еднакви и може би това ме плаши.. както в онази мисъл: „това, което ви дразни в другите е най-малкото, най-малкото и във вас”.

Не спря да ми говори за предишните си връзки и то с най-малките подробности.. Чак сега осъзнавам, че това е най-голямата грешка, която съм допускала досега.. Защото и аз така все обичам да говоря за предишните си връзки.. И тази неговата студенина и дръпнатост е типична за мен, сега нещо сме си разменили ролите..

Единственото нещо, което най-много ме плаши и не ми харесва, и не мога да приема е това, че правим секс, без предпазни мерки! Казах му, че не искам така.. Казах му, че от това най-много ме е страх.. да не стане някой гаф, но той все едно не ме чу.. Да съм била спокойна, той щял да ме пази.. И в същия момент ми казва, че преди години някаква била правила аборт от него!!!!!!!!!! Е, как да съм спокойна!!! Вярно, че не свършва в мен, но в доста непосредствена близост. А на мен това винаги ми е било най-големия страх- дори с презерватив ме е било страх! Дано не стане някой гаф, само това се моля, че сега е най-неподходящия момент за това.. дори и той да е най-подходящия човек (в което вече се съмнявам).

Докато си говорехме ме попита какво харесвам в него. Не можах да му отговоря.. Наистина не знам какво харесвам в него.. И сега все това се питам- какво харесвам в него?! Защо изобщо съм с него?! Какво искам от него?! Какво очаквам от взаимоотношенията ни?! Ако си дам отговор ще ми бъде много по-лесно..

 

 

а моите студентски годинки един простак ми ги съсипа

Чета те, прочетох и някои от предните ти постове

"Единственото нещо, което най-много ме плаши и не ми харесва, и не мога да приема е това, че правим секс, без предпазни мерки!"

Прочитайки и това ще ти кажа извода ми: скачаш като риба на сухо от връзка във връзка, а иначе емоционално не си развита, правиш секс с някакъв, който не ти се нрави и му позволяваш да спи с теб без презерватив, което може да ти донесе 2 неща. Ако още не си осъзнала да ти ги кажа в прав текст:

1. Дете от мъж, с който спиш само ей така, щото го няма поредното ти интернет ГолямоЛюбовие
2. Аборт, тоест - стъргане мъргане...

Ти или си глупава или наистина не си развита емоционално.
Малко ми е жал за теб.

Синоним на полумомиче, полужена, която не знае какво иска.
Дай си почивка.

Ако тоя не те привлича в момента, да знаеш, че няма да те привлича и след години. А ако искаш продължавай да се насилваш. Този поне ще го оцени. И ВЕЛИКИЯТ кретен ти казал, че от него обич не можело да получиш?

АМА ТИ РАЗБИРАШ ли изобщо какво пишеш или още не си осъзнала колко умряла си отвътре? Извинявай, просто така те усещам. Трябва да те живне някой. Ще го направи ЕДВА когато ти знаеш какво искаш. Път ти не знаеш. Парче месо за задоволяване на егоистичните нужди на някъв кретен, в чиито ръце си натикана заради това, че си лесно маниполируема и щото на мама и тати момичето треа се жени вече...

Прощавай, много набрах като те прочетох. Бих ти била два шамара, ама няма.

Миличка,много си объркана според мен.
Просто се отдръпни от този човек за известно време,остани насаме
със себе си и подреди приоритетите си.Просто вие сте различни харектери,но
взаимнодопълващи се.И в начина на обичане сте различни,но от това,което пишеш
личи,че обичате.Що се отнася до твоите притеснения относно това,че можеш да забременееш просто се погрижи сама за себе си-започни да приемаш противозачатъчни-така ще бъдеш на 100% спокойна.Дайте си време и двамата-във всяка една връзка настъпват моменти на отдръпване иохлаждане- и пак ще повторя-разделете се за известно време-ако чувствата ви са истински-ще оцелят и ще станат дори по-силни-успех