Блогрол
Постинг
15.01.2011 22:05 -
Лудост е!
Лудост е.. Всичко, което направих е една голяма лудост.. Поредната в живота ми! Още не мога да се начудя на себе си защо го направих?! Може би, за да угодя на другите.. Които от години ме тикаха в "ръцете" му.. И за какво ми беше всичко това.. Да, мил е, добър е, забавен е, сериозен, има професия, апартамент, кола... и какво от това?! Не това искам.. От любов се нуждая, а не знам дали при него ще я получа, защото аз самата не мога да му я дам.. Толкова сме различни... Имаме голяма разлика във възрастта, различни интереси, различен начин на живот.. Единственото общо са познатите ни.. Които донякъде са виновни за случващото се.. Никога не можех да си представя да имам нещо общо с него.. Дори и сега не мога да си представя след като прекарахме две нощи заедно.. Всичко ми е толкова нерално.. И толкова несигурно... Имам чувството, че и двамата до някаква степен съжаляваме за случилото се.. Може и да греша.. Той може и да не съжалява, но аз.. И чак сега започвам да осъзнавам какво имах и какво загубих.. Колко щастлива бях с предишния си приятел, колко много се забавлявахме заедно, как си приказвахме до късно вечерта, можех да му споделя всичко.. А сега.. един скучен живот- вечеря и секс.. Поне да си заслужаваше сексът.. Чак сега ми става явно защо неговата му е изневерявала с друг.. От първите дни няма тръпка, а какво остава за след година..?! Вярно, че още и двамата не може да се отпуснем, притесняваме се супер много един от друг, все едно ни е за първи път.. притесняваме се от познатите си- как ще реагират както разберат.. притесняваме се от случващото се- дали е нещо моментно или нещо стойностно.. А на мен ми е толкова тъпо и се чувствам толкова виновна.. Но сама съм си виновна!
