Най-накрая се получиха нещата.. Не знам дали е за добро или за лошо, но вече няма връщане назад..

Чувствам се много странно.. Все едно това, което ми се случи не е истина, а е било само сън, от който ще се събудя и нещата ще са както преди, но  всичко случващо се е истина, която трябва да приема..

Става на въпрос за човека, за който от 2 г. ми говорят, че сме един за друг и към когото бях напълно безразлична, защото дори не можех да си представя да имам нещо общо с него. Но.. вече имам!

Чак още не мога да повярвам как се случиха нещата.. Защото винаги, когато сме излизали сме стояли на две ръце разстояние и не сме се докосвали дори с пръст.. И така си беше до преди няколко дена, когато му отидох на гости.. Беше приготвил вкусна вечеря, пихме вино, гледахме филм, забавлявахме се, но пак нищо.. Пак на две ръце разстояние. Вярно, че бяхме в компанията на баща му, но все пак.. След това не ме пусна да си ходя сама, но си помислих, че сигурно ще ме сложи да спя в отделна стая или поне на друго легло. Влязох и видях спалня.. До тук добре, има някаква надежда, си помислих аз.. Разглеждахме разни неща от лаптопа му и като никога бяхме супер близко един от друг, но той пак не ме докосна дори.. Бях го отписала напълно. Дойде момента да си легнем.. Той ми каза да дойда по-близко да ме топли и се гушнахме.. След това целунахме.. И след това се награбихме и така почти цяла нощ.. Хубаво беше. Не самият секс ами по-скоро прегръдките му, начина, по който ме галеше.. Каза ми, че е знаел, че това ще се случи между нас, но всичко е било въпрос на време.. Не знам той колко е доволен от този факт, но аз се почувствах доста виновна.. Той докато спеше сладко до мен, прегърнал ме отвсякъде, аз се питах какво направих?! Защо го направих!? Чувствах се като глупачка.. Защото се постави начало на нещо, което не съм сигурна дали наистина искам.. но връщане назад няма… и не мога ей така да кажа Край!

На сутринта ми връчи ключовете от апартамента, за да заключа когато тръгна, понеже той излезе малко по-рано. Което малко ме изненада.. Явно ми има доверие.. Не всеки би го направил. Не, че ще взема нещо или ще направя нещо ама все пак…

На другия ден си бяхме дали почивка.. Дори не се видяхме, защото със сигурност и на него му е било още доста объркано. Само ми се обади по телефона и ме покани пак. И нещата се повториха, но този път бяхме сами. Отново беше приготвил вкусна вечеря, пихме вино, гледахме малко телевизия и след това в леглото му… Говорихме си за връзките, които сме имали досега.. После пак правихме секс. Хубаво ми е, но не бих казала, че съм доволна.. Не знам дали защото не съм влюбена в него и не го обичам.. Малко ми е странен в леглото.. Не мога да му свикна.. Поне не е някой, който след като си направи кефа да ми обърне гръб и да заспи.. На сутринта ми направи и закуска.. Поне в това отношение не мога да се оплача. Много се грижи за мен и много ме глези.. Прави бяха като ми казваха, че е мъж мечта. Мъж мечта, но само в някой отношения… Изобщо не е съвършен, както и аз не съм де.. Но още продължавам да го опознавам.. Следя всяка негова стъпка и действие.. И както винаги търся нещо, което да ме разочарова. Но засега не откривам. Още никой не знае, че сме заедно.. Ако изобщо сме заедно, защото не знам какви са ни отношенията вече… То тези дни си бяхме направо като семейство, което живее заедно ама… Времето ще покаже!