На склоновете на планината Лонгс-Пик, Колорадо, се виждат останки от гигантско дърво. Специалистите твърдят, че то е растяло около 400 години. Било младо дръвче, когато Колумб е слязъл от кораба в Салвадор. Дървото било пораснало до половина, когато английските колонисти са създавали своите селища в Плимут. В течение на своя дълъг живот дървото четиринадесет пъти е било подложено на ударите на мълниите, безчислените бури. Четири века лавини са бушували около него. Но то е устояло. Обаче в края на краищата пълчища малки бръмбарчета са започнали да го гризат. Насекомите прегризали кората и постепенно съкрушавали вътрешната сила на дървото със своите незначителни, но непрекъснати ухапвания. Горският великан, когото не бяха изсушили вековете, не сломиха мълниите и бурите, бе рухнал под натиска на малките насекоми - толкова малки, че човек може да ги смачка с два пръста.
Не напомняме ли всички ние на този сражаващ се горски великан? Ние така или иначе благополучно преживяваме рядко случващите се бури, лавини и удари от мълнии, които ни изпраща животът, но въпреки това отдаваме своето сърце на терзания от малките бръмбарчета на безпокойството - толкова малки, че могат да бъдат смачкани с два пръста. За да преодолеем навика да се безпокоим, преди той да ни е надвил, нека да изпълняваме правило второ:
НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА СЕ РАЗСТРОЙВАТЕ ЗАРАДИ ДРЕБОЛИИ, КОИТО СЛЕДВА ДА ПРЕЗИРАТЕ И ЗАБРАВЯТЕ. ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, ЗА ДА ГО ПРАХОСВАМЕ ЗА ГЛУПОСТИ.
24.05.2011 11:19
24.05.2011 15:30
24.05.2011 20:30
25.05.2011 18:09
25.05.2011 19:16
28.05.2011 13:50
28.05.2011 14:03
31.05.2011 17:58