Блогрол
Постинг
05.07.2010 23:14 -
За мен, за любовта..
Все ще започвам да пиша в блога и все отлагам.. Много теми вълнуват мислите ми, но когато вляза тук и думите изчезват.. За мен, за любовта, за несигурността, за неизвестността, за страховете, за миналото и бъдещето и какво ли още не..
За мен?.... Мислех си, че времето и годините, които изминаха са ме променили малко, но всъщност съм си същата.. допускам същите грешки, тъпча на едно и също място.. И вместо да ставам по-добра (поне към това се стремях някога, а и все още) усещам някаква злоба и може би дори завист, които се зараждат вътре в мен в определени моменти.. Някак си животът е твърде несправедлив.. Не към мен, а като цяло.. А дали съм дволна от собствения си живот? В определени моменти Да, а в други Не. Но животът е такъв какъвто сами си го направим и изградим, така че за повечето неща мога да виня единствено себе си..
За любовта? ... Това толкова красиво и сложно Чувство.. Питам се вече има ли я или не?! В моето сърце, а не по принцип.. Толкова ми е объркано.. Преди време ми беше все тая, че някоя от "връзките" ми приключва, защото знаех, че ще се намери нов и много по-добър, а и когато си на 19 или 20 ти е все тая.. Не, че сега съм на кой знае колко много, не че няма да се намери друг, но не в това е проблемът. Не е похвално да си на 23 и зад гърба си да имаш хиляди провалени връзки и то заради мен самата.. Ако мъжете бяха виновни щеше да ми е много по-лесно.. Но не.. Като се замисля все аз съм си виновна.. Всъщност дори не е вина, защото не съм направила нищо лошо, не съм ги предала, не съм ги лъгала, не съм им изневерявала, но може би не съм ги обичала истински и съм ги наранила.. Но не мога да се преструвам, не мога да играя роли.. Просто чувствата ми изчезват твърде бързо.. В началото съм толкова влюбена, толкова щастлива, а някъде към 3-тия месец магията изчезва.. Защо всеки път се получава така? Много мислих над това и стигнах до извода, че всеки път бързам. Бързам случайно да не остана сама за ден-два.. От една връзка влизам в друга, без да си дам дори и седмица почивка.. Не познавам изобщо човека, но още от първия ден се втурвам да градя "връзка" с него.. Разбира се, в началото се получава и е повече от идеално, но когато мине периодът на силното привличане и голямата тръпка малко по-малко започваш тепърва да опознаваш човека и се появяват разочарования, разбираш, че не сте един за друг, но вече е късно, защото са минали 6 месеца и другия не е безразличен.. Не, че се оплаквам от тези, с които съм била.. Напротив, доволна съм, страхотни хора са.. Но не успяха да ме задържат до себе си.. Дали исках прекалено много? Едва ли.. особено в началото исках само някой до себе си, но постепенно изискванията се увеличаваха все повече и повече и винаги оставах недоволна.. Но сега съм недоволна от себе си! Не мога да си обясня как вече за трети път чувствата ми изчезват изведнъж?! За първата връзка не бях готова, бях малка, разликата между нас голяма, живееше ми се и т.н., втората връзка ме натоварваше психически, постоянно се карахме, плачех през вечер и колкото и чувства да съм имала някак си умряха, защото не виждах бъдещето си с този човек.. Но защо така стана и с третия?! С него бях толкова щастлива още от първия миг в който го видях.. Имах чувството, че все едно го познавам от преди, беше ми толкова приятно с него, с него определено си представях живота за в бъдеще.. Дори на рождения си ден си пожелах след 50 г отново да празнувам с него и да съм по същия начин щастлива и влюбена. Сега, когато се сещам за рождения си ден и за това мое желание очите ми се пълнят със сълзи.. Това беше най-щастливия ми ден в живота и не защото беше нещо специално, а защото бях с него! Дори малко преди да ме остави пред квартирата незнайно защо нахлу някаква черна мисъл в главата ми- че дори сега да умра, поне ще умра щастлива, знаейки, че най-накрая съм срещнала истинската любов... Но незнайно защо за мое голямо съжаление изведнъж започнах да усещам как чувствата ми започват да стават все по-слаби.. А всъщност нямах повод за това.. Нещата продължаваха да си вървят идеално и гладко.. Не се беше появил и друг, а и не исках друг.. Може би си омръзнахме малко, може би позволих на другите да се намесят във връзката ни, т.е. влияя се от мнението на другите, които се опитваха да ме обедят, че не сме един за друг и рано или късно ще се разделим.. И аз сякаш им повярвах и зачаках този миг, търсейки си хиляди неща, за които да се хвана.. Но всъщност нямаше за какво да се хвана.. Бях доволна от всичко като изключим малките разочарования от типа, че понякога обещава нещо, а не го изпълнява, не е от най-точните, пуши цигари и разни такива дребни неща, които аз мразя. Може би и те оказаха влияние, защото определено като го видя небръснат и леко небрежен някак си привличането ми изчезва.. Или като обещае, че ще се видим в 20, а идва в 21 часа аз съм леко ядосана. Дребнава съм си.. И малките детайли имат огромно значение за мен. Не е лесно човек да бъде с мен!
Сега съм на път да загубя и третата си, най-страхотна връзка.. Защото както винаги нещо си не ми достига.. Сърцето ми се съпротивлява и е пак студено, но този път няма силите и желанието за друг, не и сега.. Сега се нуждая от почивка и самота, която Той ми даде, за което му благодаря. Но знам също така, че това е много рискован период.. Период, в който може да осъзная, че наистина го обичам и искам само него до края на живота си, но и период, в който мога да го загубя завинаги.. Период, в който той може да си намери друга, защото навярно вече му е писнало да се отнасям така с него, още повече сега, когато дори не се виждаме... Изобщо нещата са Сложни! Аз ги направих сложни.. Те бяха толкова прости и красиви... Рожденият ми ден наближава.. Ако можех от сега да си пожелая нещо щеше да е отново да бъда така влюбена както бях.. Или всъщност да престана да наранявам другите! Да бъда по-постоянна в чувствата си...
За мен?.... Мислех си, че времето и годините, които изминаха са ме променили малко, но всъщност съм си същата.. допускам същите грешки, тъпча на едно и също място.. И вместо да ставам по-добра (поне към това се стремях някога, а и все още) усещам някаква злоба и може би дори завист, които се зараждат вътре в мен в определени моменти.. Някак си животът е твърде несправедлив.. Не към мен, а като цяло.. А дали съм дволна от собствения си живот? В определени моменти Да, а в други Не. Но животът е такъв какъвто сами си го направим и изградим, така че за повечето неща мога да виня единствено себе си..
За любовта? ... Това толкова красиво и сложно Чувство.. Питам се вече има ли я или не?! В моето сърце, а не по принцип.. Толкова ми е объркано.. Преди време ми беше все тая, че някоя от "връзките" ми приключва, защото знаех, че ще се намери нов и много по-добър, а и когато си на 19 или 20 ти е все тая.. Не, че сега съм на кой знае колко много, не че няма да се намери друг, но не в това е проблемът. Не е похвално да си на 23 и зад гърба си да имаш хиляди провалени връзки и то заради мен самата.. Ако мъжете бяха виновни щеше да ми е много по-лесно.. Но не.. Като се замисля все аз съм си виновна.. Всъщност дори не е вина, защото не съм направила нищо лошо, не съм ги предала, не съм ги лъгала, не съм им изневерявала, но може би не съм ги обичала истински и съм ги наранила.. Но не мога да се преструвам, не мога да играя роли.. Просто чувствата ми изчезват твърде бързо.. В началото съм толкова влюбена, толкова щастлива, а някъде към 3-тия месец магията изчезва.. Защо всеки път се получава така? Много мислих над това и стигнах до извода, че всеки път бързам. Бързам случайно да не остана сама за ден-два.. От една връзка влизам в друга, без да си дам дори и седмица почивка.. Не познавам изобщо човека, но още от първия ден се втурвам да градя "връзка" с него.. Разбира се, в началото се получава и е повече от идеално, но когато мине периодът на силното привличане и голямата тръпка малко по-малко започваш тепърва да опознаваш човека и се появяват разочарования, разбираш, че не сте един за друг, но вече е късно, защото са минали 6 месеца и другия не е безразличен.. Не, че се оплаквам от тези, с които съм била.. Напротив, доволна съм, страхотни хора са.. Но не успяха да ме задържат до себе си.. Дали исках прекалено много? Едва ли.. особено в началото исках само някой до себе си, но постепенно изискванията се увеличаваха все повече и повече и винаги оставах недоволна.. Но сега съм недоволна от себе си! Не мога да си обясня как вече за трети път чувствата ми изчезват изведнъж?! За първата връзка не бях готова, бях малка, разликата между нас голяма, живееше ми се и т.н., втората връзка ме натоварваше психически, постоянно се карахме, плачех през вечер и колкото и чувства да съм имала някак си умряха, защото не виждах бъдещето си с този човек.. Но защо така стана и с третия?! С него бях толкова щастлива още от първия миг в който го видях.. Имах чувството, че все едно го познавам от преди, беше ми толкова приятно с него, с него определено си представях живота за в бъдеще.. Дори на рождения си ден си пожелах след 50 г отново да празнувам с него и да съм по същия начин щастлива и влюбена. Сега, когато се сещам за рождения си ден и за това мое желание очите ми се пълнят със сълзи.. Това беше най-щастливия ми ден в живота и не защото беше нещо специално, а защото бях с него! Дори малко преди да ме остави пред квартирата незнайно защо нахлу някаква черна мисъл в главата ми- че дори сега да умра, поне ще умра щастлива, знаейки, че най-накрая съм срещнала истинската любов... Но незнайно защо за мое голямо съжаление изведнъж започнах да усещам как чувствата ми започват да стават все по-слаби.. А всъщност нямах повод за това.. Нещата продължаваха да си вървят идеално и гладко.. Не се беше появил и друг, а и не исках друг.. Може би си омръзнахме малко, може би позволих на другите да се намесят във връзката ни, т.е. влияя се от мнението на другите, които се опитваха да ме обедят, че не сме един за друг и рано или късно ще се разделим.. И аз сякаш им повярвах и зачаках този миг, търсейки си хиляди неща, за които да се хвана.. Но всъщност нямаше за какво да се хвана.. Бях доволна от всичко като изключим малките разочарования от типа, че понякога обещава нещо, а не го изпълнява, не е от най-точните, пуши цигари и разни такива дребни неща, които аз мразя. Може би и те оказаха влияние, защото определено като го видя небръснат и леко небрежен някак си привличането ми изчезва.. Или като обещае, че ще се видим в 20, а идва в 21 часа аз съм леко ядосана. Дребнава съм си.. И малките детайли имат огромно значение за мен. Не е лесно човек да бъде с мен!
Сега съм на път да загубя и третата си, най-страхотна връзка.. Защото както винаги нещо си не ми достига.. Сърцето ми се съпротивлява и е пак студено, но този път няма силите и желанието за друг, не и сега.. Сега се нуждая от почивка и самота, която Той ми даде, за което му благодаря. Но знам също така, че това е много рискован период.. Период, в който може да осъзная, че наистина го обичам и искам само него до края на живота си, но и период, в който мога да го загубя завинаги.. Период, в който той може да си намери друга, защото навярно вече му е писнало да се отнасям така с него, още повече сега, когато дори не се виждаме... Изобщо нещата са Сложни! Аз ги направих сложни.. Те бяха толкова прости и красиви... Рожденият ми ден наближава.. Ако можех от сега да си пожелая нещо щеше да е отново да бъда така влюбена както бях.. Или всъщност да престана да наранявам другите! Да бъда по-постоянна в чувствата си...
bogoizbrania написа:
Това е обезпокоително.
Защо?
bogoizbrania написа:
на мястото на местоимението да напишеш името му и за това има главан буква. Местоимение с главна буква се поставя когато се пише за Христос. Чета бързо и не винаги съобразявам веднага.
Начина на писане е във форма на наблюдател, а не на участник, което не е новост тук, но е много странно да се чете така. Пишеш за себе си, но като чели се гледаш от страни.
Начина на писане е във форма на наблюдател, а не на участник, което не е новост тук, но е много странно да се чете така. Пишеш за себе си, но като чели се гледаш от страни.
Написах "Той" с главна буква, защото е важен и специален за мен, а не просто той, някой си..
А за написаното- това е моят стил явно, а и когато се погледнеш отстрани по-добре забелязваш нещата..
3.
анонимен -
xuumHsOdNz
24.05.2011 04:06
24.05.2011 04:06
YouВ’re on top of the game. Tnhaks for sharing.
цитирай
4.
анонимен -
HJJWVaORhqMBMVnnbV
24.05.2011 15:24
24.05.2011 15:24
jdu0IW <a href="http://sgvsrirlvmbb.com/">sgvsrirlvmbb</a>
цитирай
5.
анонимен -
gHkCDFKZL
25.05.2011 18:38
25.05.2011 18:38
nlh5f3 , [url=http://rtlmehlzlefj.com/]rtlmehlzlefj[/url], [link=http://gglezowkuntt.com/]gglezowkuntt[/link], http://bfqixldtvwnj.com/
цитирай
6.
анонимен -
lEqMTUvqkQGpzdPpyJj
28.05.2011 12:51
28.05.2011 12:51
M5MI4G <a href="http://iuckhwvmfqps.com/">iuckhwvmfqps</a>
цитирай
7.
анонимен -
OfOrcxpSHbZzeeAX
31.05.2011 15:30
31.05.2011 15:30
goM7KD , [url=http://kyimgraniqwr.com/]kyimgraniqwr[/url], [link=http://rwhkwinxllpi.com/]rwhkwinxllpi[/link], http://ynwkkbxbiufh.com/
цитирай
