Блогрол
Постинг
03.04.2010 16:23 -
За нещата около мен
Дните ми минават бързо и еднообразно. Не се случва почти нищо интригуващо, което ще остане в съзнанието ми и за което ще се сещам с усмивка след години..
Напоследък съм на размисли за живота си и бъдещето.. Когато се замисля по-надълбоко ми става тъжно.. Като знам, че много скоро ме очаква момента с въпроса: "А сега накъде?", чак се плаша.. Не искам, а и не мога да си правя дори планове, защото знам, че и да ги направя, то те няма да се изпълнят. Мислиш го едно, а то става друго.. Винаги е така, особено при мен.. Но съм песимистка. Страх ме е от неизвестността.
Има нещо, което може би трябваше да направя и за което като се сетя съжалявам за миг, а после си казвам, че така е трябвало да стане, а и още не му е дошло времето.. А и няма смисъл да гледам в далечното минало, по-скоро сега трябва да се взема в ръце и да го осъществя, но не е толкова лесно..
Има една думичка, която колкото я обичам толкова я и мразя и това е Самотата.
Обичам, когато съм сама с мислите си и когато няма никой около мен.. Изобщо пълно щастие е, когато съм си в стаята пред компютъра или пък с книга в ръка и около мен е тихо и няма кой да ми досажда, но това все по-рядко се случва.. В същото време мразя да бъда сама. Самотата ме убива и не мога да си представя живота ако бъда сама.. А по-гадното е, че понякога се чувствам сама и самотна дори сред хората, дори сред близките ми и любими хора.. Сама и неразбрана.. Попиваща чуждите проблеми и скриваща своите собствени с фалшивата усмивка.. Когато ме питат как съм, отговарям с усмивка, че съм добре, но всъщност изобщо не е така.. Или поне в повечето случаи не е така, но малко хора усещат истината.. А още по-малко успяват да разберат какво ми е всъщност..
Напоследък съм станала някак потайна.. Все по-малко споделям за себе си, за живота си и за нещата, които ме вълнуват.. Не виждам смисъл да обяснявам нещо на хора, което няма да ме разберат и които няма да усетят болката ми.. Няма как да усетиш нещо чуждо, което не си изпитвал никога..
Също така усещам, че съм започнала да страня от повечето хора.. Някаква непоносимост се е зародила в мен... За толкова много години така и не можах да намеря сродната душа.. Не говоря за любов, а за нещо много по-различно..
Искам да променя толкова много неща, но всъщност почти нищо не правя по въпроса.. Започвам, правя успешно една крачка, а после се отказвам...
.
.
Щях да пиша за нещата около мен, а се отклоних от темата.
Новото около мен е, че станах леля.
Най-накрая доживях да получа стипендия за отличен успех.
Бях на малко странно интервю за работа, за която дори не бях кандидатствала и вместо аз да се хваля и лъжа колко съм добра, те ме хвалеха и лъжеха, но пък беше забавно, а и друг път едва ли ще имам възможността да бъда на интервю в банка.
Снощи бях на дискотека с мои стари приятелки/ съученички. Беше ми скучно и тъпо.. Изобщо не се чувствах на мястото си, но това е друга тема. А и изплуваха толкова спомени в главата ми, когато около мен бяха бившата ми съквартирантка, бившата ми приятелка, бившето ми гадже и изобщо целия ми бивш живот, който изобщо не обичам...
Напоследък съм на размисли за живота си и бъдещето.. Когато се замисля по-надълбоко ми става тъжно.. Като знам, че много скоро ме очаква момента с въпроса: "А сега накъде?", чак се плаша.. Не искам, а и не мога да си правя дори планове, защото знам, че и да ги направя, то те няма да се изпълнят. Мислиш го едно, а то става друго.. Винаги е така, особено при мен.. Но съм песимистка. Страх ме е от неизвестността.
Има нещо, което може би трябваше да направя и за което като се сетя съжалявам за миг, а после си казвам, че така е трябвало да стане, а и още не му е дошло времето.. А и няма смисъл да гледам в далечното минало, по-скоро сега трябва да се взема в ръце и да го осъществя, но не е толкова лесно..
Има една думичка, която колкото я обичам толкова я и мразя и това е Самотата.
Обичам, когато съм сама с мислите си и когато няма никой около мен.. Изобщо пълно щастие е, когато съм си в стаята пред компютъра или пък с книга в ръка и около мен е тихо и няма кой да ми досажда, но това все по-рядко се случва.. В същото време мразя да бъда сама. Самотата ме убива и не мога да си представя живота ако бъда сама.. А по-гадното е, че понякога се чувствам сама и самотна дори сред хората, дори сред близките ми и любими хора.. Сама и неразбрана.. Попиваща чуждите проблеми и скриваща своите собствени с фалшивата усмивка.. Когато ме питат как съм, отговарям с усмивка, че съм добре, но всъщност изобщо не е така.. Или поне в повечето случаи не е така, но малко хора усещат истината.. А още по-малко успяват да разберат какво ми е всъщност..
Напоследък съм станала някак потайна.. Все по-малко споделям за себе си, за живота си и за нещата, които ме вълнуват.. Не виждам смисъл да обяснявам нещо на хора, което няма да ме разберат и които няма да усетят болката ми.. Няма как да усетиш нещо чуждо, което не си изпитвал никога..
Също така усещам, че съм започнала да страня от повечето хора.. Някаква непоносимост се е зародила в мен... За толкова много години така и не можах да намеря сродната душа.. Не говоря за любов, а за нещо много по-различно..
Искам да променя толкова много неща, но всъщност почти нищо не правя по въпроса.. Започвам, правя успешно една крачка, а после се отказвам...
.
.
Щях да пиша за нещата около мен, а се отклоних от темата.
Новото около мен е, че станах леля.
Най-накрая доживях да получа стипендия за отличен успех.
Бях на малко странно интервю за работа, за която дори не бях кандидатствала и вместо аз да се хваля и лъжа колко съм добра, те ме хвалеха и лъжеха, но пък беше забавно, а и друг път едва ли ще имам възможността да бъда на интервю в банка.
Снощи бях на дискотека с мои стари приятелки/ съученички. Беше ми скучно и тъпо.. Изобщо не се чувствах на мястото си, но това е друга тема. А и изплуваха толкова спомени в главата ми, когато около мен бяха бившата ми съквартирантка, бившата ми приятелка, бившето ми гадже и изобщо целия ми бивш живот, който изобщо не обичам...
около мен......
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
firefly1 -
Знаеш ли, чувствам се посъщия на...
03.04.2010 18:09
03.04.2010 18:09
Знаеш ли, чувствам се посъщия начин....много е гадно това усещане :(
цитирай
2.
анонимен -
Няма основание за песимизъм :)
05.05.2010 11:20
05.05.2010 11:20
Доколкто разбирам още си студентка, значи мноооого млада и имаш цялото време на света да промениш живота си така както ще ти харесва. Има начин има смисъл. Всичко е Любов.
цитирай
