Блогрол
Постинг
27.03.2010 19:57 -
6 месеца
Колко бързо минава времето.. Ето, че минаха 6 месеца откакто сме заедно.. Чак не мога да повярвам, все едно беше вчера..
Сега след половин година може би трябва да направя някаква равносметка..
Денят, в който го видях за първи път беше най-щастливият ден в живота ми. Никога няма да го забравя.. 27-ми септември, неделя, 2009 г. Един слънчев, хубав и запомнящ се ден. Любов от пръв поглед и целувка от първа среща :) Рядко се нареждат така идеално нещата. Още същия ден събрах най-накрая смелост да сложа окончателен край на мъчителната си връзка. Рискът си беше голям- зарязах човека, с който бях 9 месеца заради общо взето непознат човек. Защото ако не се бяха развили така добре нещата може би щях да продължавам да се мъча със старата си връзка. Но нито веднъж не съжалих за това. Направих правилния избор.
Започнах новата си връзка на чисто и с по-силни чувства от преди. Да, в началото на всяка връзка нещата са силни и хубави, но аз ги чувствах повече от хубави. Първите дни и седмици бях толкова щастлива, че имах чувството, че сънувам. Но какъв ти сън, аз такива хубави сънища не сънувам.
За съжаление в един период нещата се нормализираха и спрях да летя в облаците от щастие.. Появиха се леки разочарования. Нещо се пречупи.. нещо се промени, а какво точно и аз не знам, но нещата не бяха така както в началото.. Чувствата ми някак изстинаха. Хем го обичам, хем някак се отчуждих от него и загубих желание за по-интимна близост. И това и до ден днешен ме измъчва и се питам защо?! Искам нещата да са както преди, да сме си близки и да се наслаждаваме един на друг, но в определени моменти не мога.. Колкото и да искам не мога да се насиля.. А липсата на близост определено оказва негативно влияние на връзката ни. Много пъти сме говорили и продължаваме да говорим за този проблем, но май не стигаме до някакво решение.. Не искам да го загубя, не искам да се разделяме.. Той е най-ценното и хубаво нещо, което ми се е случвало. С него изпитах наистина много красиви мигове. Мога да кажа само хубави неща за него. Определено е един страхотен човек. Понякога не оценявам нещата и се държа доста несправедливо с него, за което съжалявам и съм му изключително благодарна, че ме търпи. Понякога се питам какво намира в мен и защо е още с мен при положение, че не спирам да го критикувам, да недоволствам, а още по-лошото да бъда студена.. Но нито за миг не съм го направила нарочно.. Боря се със себе си, с чувствата си.. Сякаш има някаква бариара помежду ни, която ми е изключително трудно да преодолея.. Боли ме, когато по няколко часа на ден сме заедно и сме се целунали само няколко пъти за здравей и чао, а през другото време сме си приказвали като приятели.. А аз искам да сме много повече от приятели, искам да има страст, но как като понякога нямам желание.. На мен ми е гадно, а си представям на него как му е, когато всеки път едва ли не го отблъсквам и не му давам това, което той заслужава и това, което му се полага..
А като изключим това всичко друго е идеално. Разбираме се добре, имаме си доверие.. Забавно ми е с него, чувствам се щастлива, обичам го.. Единствените пъти, в които съм плакала са били, защото виждам, че нещата между нас не вървят добре, а не защото ме е наранил с нещо. Дано нещата се оправят.. 6 месеца не са малко.. Щастлива съм, че го познавам и че съм с него, дано и занапред да е така..
Сега след половин година може би трябва да направя някаква равносметка..
Денят, в който го видях за първи път беше най-щастливият ден в живота ми. Никога няма да го забравя.. 27-ми септември, неделя, 2009 г. Един слънчев, хубав и запомнящ се ден. Любов от пръв поглед и целувка от първа среща :) Рядко се нареждат така идеално нещата. Още същия ден събрах най-накрая смелост да сложа окончателен край на мъчителната си връзка. Рискът си беше голям- зарязах човека, с който бях 9 месеца заради общо взето непознат човек. Защото ако не се бяха развили така добре нещата може би щях да продължавам да се мъча със старата си връзка. Но нито веднъж не съжалих за това. Направих правилния избор.
Започнах новата си връзка на чисто и с по-силни чувства от преди. Да, в началото на всяка връзка нещата са силни и хубави, но аз ги чувствах повече от хубави. Първите дни и седмици бях толкова щастлива, че имах чувството, че сънувам. Но какъв ти сън, аз такива хубави сънища не сънувам.
За съжаление в един период нещата се нормализираха и спрях да летя в облаците от щастие.. Появиха се леки разочарования. Нещо се пречупи.. нещо се промени, а какво точно и аз не знам, но нещата не бяха така както в началото.. Чувствата ми някак изстинаха. Хем го обичам, хем някак се отчуждих от него и загубих желание за по-интимна близост. И това и до ден днешен ме измъчва и се питам защо?! Искам нещата да са както преди, да сме си близки и да се наслаждаваме един на друг, но в определени моменти не мога.. Колкото и да искам не мога да се насиля.. А липсата на близост определено оказва негативно влияние на връзката ни. Много пъти сме говорили и продължаваме да говорим за този проблем, но май не стигаме до някакво решение.. Не искам да го загубя, не искам да се разделяме.. Той е най-ценното и хубаво нещо, което ми се е случвало. С него изпитах наистина много красиви мигове. Мога да кажа само хубави неща за него. Определено е един страхотен човек. Понякога не оценявам нещата и се държа доста несправедливо с него, за което съжалявам и съм му изключително благодарна, че ме търпи. Понякога се питам какво намира в мен и защо е още с мен при положение, че не спирам да го критикувам, да недоволствам, а още по-лошото да бъда студена.. Но нито за миг не съм го направила нарочно.. Боря се със себе си, с чувствата си.. Сякаш има някаква бариара помежду ни, която ми е изключително трудно да преодолея.. Боли ме, когато по няколко часа на ден сме заедно и сме се целунали само няколко пъти за здравей и чао, а през другото време сме си приказвали като приятели.. А аз искам да сме много повече от приятели, искам да има страст, но как като понякога нямам желание.. На мен ми е гадно, а си представям на него как му е, когато всеки път едва ли не го отблъсквам и не му давам това, което той заслужава и това, което му се полага..
А като изключим това всичко друго е идеално. Разбираме се добре, имаме си доверие.. Забавно ми е с него, чувствам се щастлива, обичам го.. Единствените пъти, в които съм плакала са били, защото виждам, че нещата между нас не вървят добре, а не защото ме е наранил с нещо. Дано нещата се оправят.. 6 месеца не са малко.. Щастлива съм, че го познавам и че съм с него, дано и занапред да е така..
ЗА 9 МЕСЕЦА ИЛИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ?
понеже ми свършиха думите за месеца
Полицай на месеца избраха в Бургас
понеже ми свършиха думите за месеца
Полицай на месеца избраха в Бургас
А кои са нещата, които критикуваш в него? Какво те дразни в него? Направи равносметка и на това. Намери в какво се корени проблемът, сподели го с него и виж как ще реагира! :) Пък може и той да ти каже за разни твои черти, които на него не му допадат. Ако ти самата обаче не успееш да си изясниш защо го критикуваш, няма как да се оправят нещата. След това има 2 варианта - ако има шанс той да промени нещо в себе си - да изкорени някой гаден навик например, да се опита да го направи - ако ли не, ти да се опиташ да го приемеш - все пак няма човек без недостатъци :)
цитирай
2.
анонимен -
Просто влюбеността, страстта в ...
28.03.2010 01:39
28.03.2010 01:39
Просто влюбеността, страстта в един момент отминават. И след това, ако искаш, съзнателно трябва да пораждаш и поддържаш близостта и искреността.
цитирайОценявам го. Любовта му.
Нека тези взаимоотношения за цял живот!
Щастие за теб!
цитирайНека тези взаимоотношения за цял живот!
Щастие за теб!
