1. да има човек принципи е прекалено обвързащо с тях и му отнемат от свободата,
2. защото трябва да се съобразява с тях.
3. да искаш да си старото си аз значи, че то за тебе било идеалното ти Аз. моят съвет е то да бъде част от теб сега, а ако Аз-реално не ти харесва сега, просто да го подобриш. старото ти Аз не може да се върне никога.
3.1. човек се развива според обстоятелствата и собствените си мисли и преживявания. 'всяко зло за добро" са казали старите хора.
4. това, че не се харесваш говори добре за теб, защото имаш потенциала да се развиеш. моят съвет е да се освободиш от принципите си, да погледнеш на нещата отгоре - отвъд доброто и злото - и да правиш каквото ти е по душа. така нито ще лъже, нито ще правиш нещо лошо, а когато го правиш, ще има реална причина - т.е. ще е с цел друго по-голямо добро. и ще имаш ълнота на живота.
5. когато човек лъже не трябва да гледа какво печели, а какво може да загуби. ако няма да загуби много (или малко), ако лъжата не е опасна, не трябва да се главоболи толкова много...

Хубав монолог...
Искрен и топъл, търсещ...

Амиии всъщност лъжата си е лъжа от където и да я погледнеш. „Друго е да "излъжеш" приятелката си, че изглежда добре, когато в твоите очи е смешна”...замисли се, ти истинска приятелка ли си щом я подстрекаваш да бъде смешна и в очите на други? Относно т.4 на darkanion, напротив-ти си човека, който трябва да се харесва, да се самоусъвършенства и развива сам. Няма безгрешни хора, няма и научно обяснение за „грешка”, а само ситуации, в които се налага да действаш по свой начин. Хубав или лош, вече е късно да му се дават оценки. А иначе съвети много и много хора, които да ти ги дадат, но животът си е твой и решенията също, за това просто бъди себе си и не се срамувай от това, което си. Дръж се така, както искаш да те възприемат и околните, без плоски имитации, почувствай го.