Блогрол
Постинг
06.03.2010 23:38 -
....
При мен нещата са както винаги шантави! :) Щастливите и тъжните дни се редуват постоянно..
Но може би през тези дни преобладаваха повече щастливите мигове.. Снощи се бяхме събрали няколко приятелки и беше много забавно. Не се беше случвало може би от година-две да се съберем всичките. Толкова много се смяхме, че не знам как не ни изгониха от заведението. :) Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.. Определено имах нужда от тази голяма доза щастие и положителни емоции. А в началото като ми се обадиха дори не ми се излизаше.. Някак си имах чувството, че вече сме се отчуждили и няма какво да си кажем.. Всяка от нас в различен град, тръгнала по различен път.. Но все пак имаме толкова много спомени зад гърба си, че няма как да няма какво да си кажем! :) Днес пак се видяхме, пак се посмяхме.. Но утре пак всяка тръгва по своя път и не се знае кога ще се съберем така..
Иначе през седмицата не се е случвало нищо ново и интересно.. По цял ден на лекции, вечер излизам с приятеля ми.. С него малко не вървят нещата добре, което малко ме натъжава.. Те нещата са си добре, но зависи от гледната точка.. Колкото добре, толкова и зле.. Всичко на пръв поглед е идеално, нямам оплаквания, приятно ми е с него, доволна съм от отношението му към мен, имам чувства, разбираме се.. изобщо всичко точно, но.. Но за съжаление винаги има едно НО..
Но напоследък близостта между нас се губи.. Интимната близост никаква я няма от началото на годината, а вече е март месец, а сега изчезва и другата.. За седем часа през деня, в които сме били заедно сме се целунали само 2-3 пъти и то без никаква страст, просто някакви си целувки за здравей и чао... И в четвъртък вечерта като се замислих над това ми стана доста криво.. Питам се какво става с връзката ни и по-точно какво ще става, защото тези неща някак не са нормални.. В началото нещата бяха толкова силни, а сега някак тръпката я няма. Започнах да си задавам хиляди въпроси, но за някой от тях ми е трудно да намеря отговор. Кое е това малко камъче, което ни спъва?! Или просто няма пълно щастие и винаги в една връзка нещо трябва да куца?! Дали достатъчно даваме за тази връзка или просто сме се оставили на течението?! Виждаме се всяка вечер защото така сме свикнали или защото имаме нужда да се видим?! Искрено се надявам да успеем да запазим връзката си. Не искам нищо повече от това, което имам, напълно достатъчно ми е, за да бъда щастлива, липсва ми само близостта, защото така сме по-скоро като близки приятели отколкото като влюбена двойка..
Но може би през тези дни преобладаваха повече щастливите мигове.. Снощи се бяхме събрали няколко приятелки и беше много забавно. Не се беше случвало може би от година-две да се съберем всичките. Толкова много се смяхме, че не знам как не ни изгониха от заведението. :) Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.. Определено имах нужда от тази голяма доза щастие и положителни емоции. А в началото като ми се обадиха дори не ми се излизаше.. Някак си имах чувството, че вече сме се отчуждили и няма какво да си кажем.. Всяка от нас в различен град, тръгнала по различен път.. Но все пак имаме толкова много спомени зад гърба си, че няма как да няма какво да си кажем! :) Днес пак се видяхме, пак се посмяхме.. Но утре пак всяка тръгва по своя път и не се знае кога ще се съберем така..
Иначе през седмицата не се е случвало нищо ново и интересно.. По цял ден на лекции, вечер излизам с приятеля ми.. С него малко не вървят нещата добре, което малко ме натъжава.. Те нещата са си добре, но зависи от гледната точка.. Колкото добре, толкова и зле.. Всичко на пръв поглед е идеално, нямам оплаквания, приятно ми е с него, доволна съм от отношението му към мен, имам чувства, разбираме се.. изобщо всичко точно, но.. Но за съжаление винаги има едно НО..
Но напоследък близостта между нас се губи.. Интимната близост никаква я няма от началото на годината, а вече е март месец, а сега изчезва и другата.. За седем часа през деня, в които сме били заедно сме се целунали само 2-3 пъти и то без никаква страст, просто някакви си целувки за здравей и чао... И в четвъртък вечерта като се замислих над това ми стана доста криво.. Питам се какво става с връзката ни и по-точно какво ще става, защото тези неща някак не са нормални.. В началото нещата бяха толкова силни, а сега някак тръпката я няма. Започнах да си задавам хиляди въпроси, но за някой от тях ми е трудно да намеря отговор. Кое е това малко камъче, което ни спъва?! Или просто няма пълно щастие и винаги в една връзка нещо трябва да куца?! Дали достатъчно даваме за тази връзка или просто сме се оставили на течението?! Виждаме се всяка вечер защото така сме свикнали или защото имаме нужда да се видим?! Искрено се надявам да успеем да запазим връзката си. Не искам нищо повече от това, което имам, напълно достатъчно ми е, за да бъда щастлива, липсва ми само близостта, защото така сме по-скоро като близки приятели отколкото като влюбена двойка..
Няма коментари
