Блогрол
Постинг
08.02.2010 15:07 -
Животът е миг
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3359 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2010 15:12
Прочетен: 3359 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 08.02.2010 15:12
Животът е миг.. Днес си тук, а утре те няма.. Само секунди ни делят от живота и смъртта.. Толкова е гадно и болезнено да изгубиш някой близък- завинаги, да знаеш, че повече никога няма да го видиш, никога няма да може да говориш с него, никога няма да чуеш гласа му.. Ужасно и болезнено е, но за съжаление такъв е животът.. Едни се раждат, а други умират..
През изминалите дни научавах все хубави новини, много мои приятели и познати чакат бебе. Чак по едно време се зачудих какъв е този бум на бебета- само за една седмица научих за 3, което е много хубаво. Но сега като се замислих не са били по-малко лошите новини, че някой- било близък или далечен познат/ комшия, си е отишъл от този свят. Но сякаш не обръщах чак такова внимание и забравях.. До преди малко, когато телефонът ми позвъня и беше една приятелка, за да ми каже, че неин близък е починал.. Направо не знаех какво да кажа.. Само преди час говорих по телефона с нея, беше щастлива, щяхме да ходим на кафе и само след миг животът и се променя и ми се обажда плачейки.. Чак не мога да повярвам..
Поне в такива мигове човек се замисля над живота, над постъпките си, над действията си и бездействията.. Животът е твърде кратък, за да бъдем злобни, да се отнасяме зле с другите, да лъжем и какво ли още не.. Нима е толкова трудно всеки ден да правим по едно малко добро? За да бъдем запомнени с добро в сърцата на хората дори, когато нас вече няма да ни има..
Това, което научих от живота е, че никога не трябва да си правим планове дори и само за след час.. Може и трябва да имаме някакви цели и идеи, които да следваме, но не и планове!
През изминалите дни научавах все хубави новини, много мои приятели и познати чакат бебе. Чак по едно време се зачудих какъв е този бум на бебета- само за една седмица научих за 3, което е много хубаво. Но сега като се замислих не са били по-малко лошите новини, че някой- било близък или далечен познат/ комшия, си е отишъл от този свят. Но сякаш не обръщах чак такова внимание и забравях.. До преди малко, когато телефонът ми позвъня и беше една приятелка, за да ми каже, че неин близък е починал.. Направо не знаех какво да кажа.. Само преди час говорих по телефона с нея, беше щастлива, щяхме да ходим на кафе и само след миг животът и се променя и ми се обажда плачейки.. Чак не мога да повярвам..
Поне в такива мигове човек се замисля над живота, над постъпките си, над действията си и бездействията.. Животът е твърде кратък, за да бъдем злобни, да се отнасяме зле с другите, да лъжем и какво ли още не.. Нима е толкова трудно всеки ден да правим по едно малко добро? За да бъдем запомнени с добро в сърцата на хората дори, когато нас вече няма да ни има..
Това, което научих от живота е, че никога не трябва да си правим планове дори и само за след час.. Може и трябва да имаме някакви цели и идеи, които да следваме, но не и планове!
Абсолютно вярно! И не е важно колко къщи си купил, колко коли и т.н. материални неща. Много по-важно е какви спомени ще оставиш за себе си. Защото както прочетох някъде, катафалката е една за всички и неможеш да вземеш със себе си нищо от това, което толкова много цениш. Обаче сигурно е хуаво да знаеш, че един ден когато вече няма да си тук, хората ще те споменават с добро. Аз поне бих искала така да бъда запомнена.
цитирайЗа съжаление си даваме сметка,че животът наистина е кратък,когато загубим близък за нас човек..
rpatel е права,няма да ни запшомнят с материалните неща ,а добрината или лошотията ни.За това нека сме по-добри!
цитирайrpatel е права,няма да ни запшомнят с материалните неща ,а добрината или лошотията ни.За това нека сме по-добри!
