Преди 4 месеца на 25 септември се запознахме, на 27-ми се целунахме за първи път, а на 29-ти усетих, че това е наистина любов, а не някакво временно увлечение или бягство и начин да забравя старата си връзка. Аз наистина се влюбих от пръв поглед в него. Усетих нещо различно и така красиво.. Чувствах се ужасно щастлива. Няколко дена не знаех къде се намирам и дали това е истина или сън? Още не знаех почти нищо за него, но когато го погледнех в очите бях сигурна, че искам да виждам тези същите очи дори и след много години.. И на рождения си ден си пожелах това- още многоооо години да празнувам именно с него и най-накрая да съм намерила истинската любов. Всичко беше като магия. Нещата между нас започнаха да се развиват доста бързо. В началото той беше малко неуверен в чувствата си и безразличен, но може би аз го заразих с моята силна любов и всичко си дойде на мястото. Толкова бях влюбена и щастлива, че исках да го изкрещя на селия свят, исках всички да знаят, че най-накрая и аз намерих моето щастие.. Друг път някак криех връзките си, но не и този път. Запознах го с приятелите си (колегите си), та дори и с родителите си (ако не се лъжа още началото на втория месец). Чак още се чудя откъде събрах тази смелост като се знам каква съм и то толкова бързо.. Всичко беше идеално като в приказка. Разбираме се, нямам спомени да сме се карали за нещо- изобщо пълна противоположност на предишната ми мъчителна връзка пълна със скандали без причина. Когато седнем вечер на кафе, то задължително ние сме последните и се налага да ни изгонят, за да се сетим да си тръгнем- просто не може да се наприказваме. А после разговорите ни продължават в колата му до към 3-3.30 сутринта. Изобщо една идеална любов, на която всеки може да завиди.
На студенския празник беше с мен, защото се бяхме разбрали всеки да е с половинката си. Но като се замисля ние май бяхме най-влюбените, които постоянно танцуваха, прегръщаха се и се целуваха.. Докато другите двойки дори не бяха седнали един до друг, да не говорим за друго.. Дори имах чувството, че все нас гледат, но ми беше все тая. А после разбира се, се започна и с обсъждането.. Имаше много смешни коментари, които не знам какво целяха.. Явно съм била толкова влюбена, че чак не съм забелязала колко пиян е приятелят ми или може би аз съм била по-пияна и от него.. Винаги съм се дразнела на такива коментари, а още по-тъпото е, че понякога доста се влияя от чуждото мнение, а това е голяма грешка. А както казах по-горе, запознах го с доста мои познати и разбира се всеки си даде своето мнение- гледал лошо- да съм се пазела, нямало да издържим дълго заедно и разни такива.. Не мога да разбера защо хората обичат да се месят в живота ти и дават съвети, без да си им искал такива?! Но както и да е..
След студентския празник имаше един кратък период, в който малко чувствата ми се бяха нормализирали, та дори и изстинали. Имахме малко кофти разговор, защото му се бях ядосала.. Първо покрай самият студентски празник, че той дойде с мен, а после си правеше плановете да си празнува с неговите си колеги/приятели, но без аз да присъствам там, за което ми беше станало доста обидно и гадно. А след това една вечер щяхме уж да се виждаме, обади ми се да ми каже, че ще мине да види един приятел и след малко ще ми се обади и ще се видим. И аз готова стоя и го чакам 21 часа, 22, 23, 23.30, а той никакъв не се обажда. Търпението ми се изчерпа и му се обадих. Стана ми супер тъпо, нямаше никакъв проблем една вечер да пропуснем и да не се видим, но беше ли нужно да ми обещава, че ще се видим, а после дори да забрави да ми се обади, за да ми каже, че няма да се видим?!
След това аз излязох Коледна ваканция и си бях в родния град, не се бяхме виждали известно време, чувахме се само по телефона. След това дойде Новата година, завърнах се, видяхме се.. Нещата горе-долу бяха добре. Въпреки че аз някак не изгарях от любов.. Изобщо бях изгубила всякакво желание.. Започваме да се целуваме, стигаме до някъде и след 5 минути аз съвсем съм изгубила желание, спирам, става ми супер тъпо и до там.. Така и не мога да разбера каква е точната причина за това мое отчуждение от него и липсата ми на желание. Като преди имах такова силно желание, че като се сетя какво и къде сме правили чак срам ме хваща, а сега..
След това излязох сесия и сега пак се виждаме рядко. Когато не сме заедно ми липсва, но когато се видим пак сме си някак чужди и безразлични, което много ми тежи и натъжава.. Да, пак ми е изключително приятно с него, пак приказваме с часове и ми е хубаво, но някак онази любов от началото я няма.. А всъщност не сме си омръзнали.. Просто акъла ми не го побира какво се случва и защо? Надявам се всичко да е моментно и горещата ни любов отново да се завърне.. Не спирам да мисля защо стигнахме до тук и каква може да е причината. Да, натрупаха се разни малки разочарования, но това си е нормално, не може всичко да е идеално. Може би причината е в мен- прекалено съм критична, искам всичко да е идеално, а аз самата не съм толкова идеална.. Може би и rembo е прав със своя коментар в предишната тема, че прекалено много бързам.. Прекалено бързо се случиха нещата между нас и сега сякаш вече няма какво да се случи..
Но понеже такова отчуждение/ студенина/ не ми се случва за първи път през живота започнах да се ровя в минали спомени и да търся причината. Стигнах до извода, че при мен любовта е била винаги някак странна..  Т.е. странни неща са ме карали да се влюбя в човека, а после странни, дребни неща са ме отказвали от него.
Преди време, за да се влюбя в някой, то задължително трябваше да го съжалявам. Ще кажете, че това не е любов, а съжаление, но не съжалявах ли някой за нещо не можех да бъда с него.. Примери много, сигурно 80% от връзките ми започваха именно от съжаление, всеки път от различно естество. Дали защото някоя го е зарязала и той страда, дали защото е беден, дали защото има някакъв друг проблем.. И аз му бях утеха, в същото време се влюбвах.. Дори и последната ми връзка се изгради на съжалението. На първата ни среща се появи едно момче изглеждащо добро, с тъжен поглед, след това разбрах за проблемите му- за баща му алкохолик, след това като видях и в какви условия живее.. Изобщо дори го търпях, защото го съжалявах.. Оправдавах изнервеното му настроение и отношението му с проблемите му. Но това не е нищо. Сещам се за едно момче, с което ходих един месец и което ме беше пленило ами.. с парфюма си. Страхотна миризма, която още помня и като се размина с някой на улицата и усетя същата миризма се сещам за него. Е, с него нещата не се получиха, защото явно само един страхотен парфюм, който те омайва не стига, когато в същото време не може да си кажете и две думи, да не говорим, че момчето беше по-чувствително и от мен, а мъжките сълзи ми идват малко в повече и колкото и да го съжалявах нещо не се получиха нещата.. А сега като го видя чак се чудя на акъла си какво съм харесвала в него и какво ме е привлякло- явно наистина хубавия парфюм и начина му на обличане, иначе като външност много зле.. Явно наистина по дрехите посрещат, а по акъла изпращат. Е, да беше добър и като характер, дори и до ден днешен ми е приятел и мога да разчитам на него макар че аз бях причината, за да се разделим.

През 2007 година, с човека, който уж имах силна, страстна и истинска любов се получи някакво такова отчуждаване и безразличие от моя страна. Причините бяха много. Първо може би голямата разлика в годините ни оказа влияние. Той вече искаше семейство, а аз тъкмо бях станала студентка и ми се живееше. Също и бързо си омръзнахме, защото нямаше разнообразие.. Стояхме у тях, гледахме ТВ, а той заспиваше още в 21 часа. Майка му не ме одобряваше, била съм малка за него и т.н.

А понякога ме беше срам да вървя хваната за ръка с него, защото разликата в годините ни определено личеше, а и някак бяхме прекалено различни.. Още си спомням как се обличаше все с една вишнева грейка, сигурно от на баща си от времето и с една смешна червена чантичка, а аз някаква на токчета, нагласена.. Да не говорим, че когато се заглеждах в косата му и виждах вече белите коси се отдръпвах все повече и повече.. Гнус ме беше, когато тръгваше да ме целува веднага след като се е наял, целия омазан.. Гнус ме беше изобщо като стоях у тях.. Да не говорим за странния шум, който не ни оставяше вечер да заспим и като попитах ми каза, че са мишките на тавана J Изобщо от една голяма любов се беше превърнало в пълна пародия. Да, разбирахме се идеално и всичко беше ОК. Но някак се бяхме срещнали в неподходящ момент, а и разликата в годините и това отчуждение.. лягахме си в едно легло като брат и сестра и това всяка вечер.. Докато той не си намери друга. Не ми стана приятно, но пък се радвам за него, че най-накрая намери подходящия човек за него. Аз и той определено не бяхме един за друг..

Изводът какъв е? Може би, че съм прекалено луда, взискателна, критична, искам прекалено много.. В същото време се хващам с някой от съжаление или колкото да не бъда сама.. Като цяло съм се залъгвала, че обичам и че съм срещнала любовта..  Но до преди 4 месеца, когато тръгнах с това момче наистина от любов. Не съм се хванала с него, за да не бъда сама, защото на практика имах друга връзка. Не съм го и съжалявала, защото в началото не знаех почти нищо за него. Просто си го харесах и бях наистина щастлива, а и все още съм щастлива и не искам да ги загубя, но не ми дава мира това мое отчуждение напоследък..

След бурните страсти винаги настъпва уталожване. Това е естествено. Запази себе си и остави всичко да реши Негово Величество - Времето. Успех!

Значи миличка, това да изпиташ страст към някой, съжаление или да харесаш парфюма му, или нещо друго не е любов,а влюбване (увлечение)... А за влюбването е характерно в началото силна страст, но то не е трайно и заради това идва и отчуждението. Както се казва бързо се палиш и бързо изгаряш. Мисля,че все още не си срещнала истинската любов или ако си я срещнала тя още не се е развила, защото влюбването може да е предверието към нея. Ако връзката ви оцелее след тези трудности, то тя ще е като златото, което остава след огъня, но ако се разпадне просто това не е бил човекът за теб. Не трябва да се насилваш, да обичаш някого, защото любовта или я има или я няма и тя няма нищо общо с разума. Можеш да се влюбиш и в най-неподходящият човек, и той да се окаже истинската ти любов ,а може да срещнеш "прекрасния принц" и пак да не можеш да го обичаш.
Защото да обичаш и да мислиш не е по силите на човек - това могат само Боговете.

твоят живот е вълшебен ^^^^

More posts of this qulatiy. Not the usual c***, please

1Ygxrv <a href="http://jdpczevwtpuy.com/">jdpczevwtpuy</a>

i6FS6K , [url=http://uphtlnglzytr.com/]uphtlnglzytr[/url], [link=http://llxbluamqdlj.com/]llxbluamqdlj[/link], http://boxtcwlxqouy.com/

rcSxU3 <a href="http://wbntrpypobcy.com/">wbntrpypobcy</a>

TrbAc6 , [url=http://nvioeygrezno.com/]nvioeygrezno[/url], [link=http://tkkuqhufntxp.com/]tkkuqhufntxp[/link], http://isssvehnepti.com/