Замислих се... колко ли песимизъм може да побере моето съзнание- МНОГО! А колко ли оптимизъм- МАЛКО! Понякога чувствам как губя почвата под краката си, как губя себе си и забравям защо съм тук и каква е моята цел на това пътуване във времето. Казват, че лошите неща бързо се забравят, казват, че остава само сигналът "Внимание! Опасност от повторна грешка!". Аз нито имам способността да ги забравя докрай, нито да предотвратя повторна грешка. Едва ли съм първият и последният човек, който се чувства така. Казват, че човек сам е отговорен за постъпките си и за последствията от тези постъпки и в положителен, и в отрицателен аспект. Понякога грешките стават повече, отколкото правилните неща. Човек на опакото. Това съм аз. Емоциите пречат! Но без тях човекът човек ли е?! Защо тези емоции тогава не ми позволяват да помня красивите неща винаги, защото знам, че те дават сила да продължиш напред. А давам превес на "опасните мисли и чувства"- страх, отчаяние. Превръщам се в една безчувствена машина и забравям за красивите неща в живота. Забравям колко много съм благодарна, че имам прекрасно семейство, приятели, че имам любим човек до себе си... забравям колко са красиви изгревът и залезът, нежният вятър, детската усмивка и изобщо усмивката, а тя прави чудеса. Забравям, че животът продължава, а помня, че той бързо минава. Този страх и отчаяние! Забравям как няма непоправими неща, освен смъртта. Забравям как едно малко, добро дело успява да направи целия ти ден слънчев и прекрасен. Забравям, че човек е всесилен и само трябва да отключи силата в себе си и да покаже с гордост на какво е способен. Забравям, че когато силно желаеш нещо, то ще се случи, защото всеки един от нас е оригинален и единствен и го заслужава. Забравям да следвам мечтите си, това, че искам да успея в живота, че искам един ден да имам прекрасно семейство, с каквото са ме дарили моите родители, че искам да даря живот на този свят, да дам нещо от себе си. Съвсем простички наглед неща, които обаче забравяме колко много осмислят битието ни. Забравям колко е важно да живееш тук и сега, а не за след седмица или месец... Пиша тези неща с надеждата, че не "товаря" никого, а ще дам сила и надежда на нуждаещите се, на себе си, за да не ми се случва повече да припомням, това което не трябва да се забравя.
*****
П.С. Този текст го намерих докато триех разни неща от компютъра си. Много ми хареса и определено се замислих. Не знам кой е авторът, но едва ли съм аз или поне нямам спомени, по-скоро съм го намерила някъде в интернет и съм си го запазила. И го намерих в подходящ момент. Споделям го тук, защото вярвам, че и на вас ще ви хареса и ще се замислите!
16.10.2009 19:22
17.10.2009 13:02