Много ми липсва блога. Вече нямам нито време, нито възможност да пиша и ми е гадно. А толкова много неща се случват около мен, че ако започна да пиша ще напиша цял роман. Само две седмици, а ми изглеждат като 2 години. И не защото бяха скучни и минаваха бавно, а защото постоянно се случваше нещо ново, събития, случки, чувства, изживявания..
Някак животът ми се промени и може би аз самата се промених и още ми е някак трудно да свикна с другото си Аз.
Иначе съм щастлива, много щастлива, ужасно щастлива, прекалено щастлива.. Чак вечер от вълнение и щастие не мога да заспя.. Прекалено голяма доза щастие получих, че чак започвам да се замислям това истина ли е и с какво съм го заслужила? И се питам как да задържа това щастие за по-дълго време? Понякога усещам, че го губя, че не е за мен, че не е мое, че е нещо моментно и ако не направя нещо то ще ми избяга.. Друг път пък се питам наистина ли съм щастлива при положение, че най-накрая получих това, което винаги съм искала, та дори и много повече.. Някак преди оценявах повече нещата, радвах се и на дребните неща, а сега.. Всъщност сега имам едно, а нямам друго.. И понякога ми липсва онова другото, което имах в миналото, но всичко е минало..
Мислите ми са много объркани.. Чувствам се много емоционално изморена.. Този динамичен живот и това щастие май ми идват в повече..
Все едно не съм аз.. Много е гадно.. Чувствам се толкова променена, че чак се ядосвам..