Блогрол
Постинг
09.09.2009 10:03 -
Злоба и завист
Винаги съм се чудила как може да има толкова злобни и завистливи хора. Злобата никога не може да ти помогне, тя е нещо много лошо. Но за съжаление сме заобиколени от доста злобни хора. Никога не съм се отнасяла злобно с хората, никога не съм таяла в себе си това чувство.. Когато не може да помогнеш на един човек, по-добре не му пречи.
Завистта също е доста кофти нещо. А завистливи хора колкото искаш.. Някой прекрити, други открити.. Може би и аз в определени моменти съм завиждала на някой, но моята завист е била по-скоро благородна ако изобщо има такава.. По-скоро завистта ми е била като пример, някой направил или постигнал нещо добро и моята завист се изразява в радост за него и някаква тъга за мен, че аз не съм имала този успех и че човекът трябва да ми е за пример.
Вчера се видях с едни стари приятели. Останах много разочарована и обидена от отношението им. То не беше злоба, то не беше завист, то не бяха обиди.. Сякаш аз съм виновна, че са ги махнали от работа, че вместо да вървят напред отиват назад.. Всъщност те винаги са си били злобни и завистливи. Винаги са завиждали на чуждото щастие. Преди години може би това не ми е правило впечатление, но сега е друго. Наистина не мога да ги разбера. Думите им бяха прекалено силни и злобни. Едва издържах да ги слушам, запазвайки мълчание.. Не виждах смисъл да падам на тяхното ниво и да се заяждам. Но всичко има граници. Чашата от години преливаше, а аз изпивах по някой горчива глътка в името на приятелството, но вече прекалено много преля.. Какви приятели са ми всъщност те- никакви! Предпочитам да стоя сама у дома пред компютъра, да няма с кого да си кажа две думи отколкото да имам такива приятели.. Малко по малко ще изчезна от живота им.. Не искам и да чувам за тях. Дано някой ден осъзнаят що за злобни и завистливи същества са...
Завистта също е доста кофти нещо. А завистливи хора колкото искаш.. Някой прекрити, други открити.. Може би и аз в определени моменти съм завиждала на някой, но моята завист е била по-скоро благородна ако изобщо има такава.. По-скоро завистта ми е била като пример, някой направил или постигнал нещо добро и моята завист се изразява в радост за него и някаква тъга за мен, че аз не съм имала този успех и че човекът трябва да ми е за пример.
Вчера се видях с едни стари приятели. Останах много разочарована и обидена от отношението им. То не беше злоба, то не беше завист, то не бяха обиди.. Сякаш аз съм виновна, че са ги махнали от работа, че вместо да вървят напред отиват назад.. Всъщност те винаги са си били злобни и завистливи. Винаги са завиждали на чуждото щастие. Преди години може би това не ми е правило впечатление, но сега е друго. Наистина не мога да ги разбера. Думите им бяха прекалено силни и злобни. Едва издържах да ги слушам, запазвайки мълчание.. Не виждах смисъл да падам на тяхното ниво и да се заяждам. Но всичко има граници. Чашата от години преливаше, а аз изпивах по някой горчива глътка в името на приятелството, но вече прекалено много преля.. Какви приятели са ми всъщност те- никакви! Предпочитам да стоя сама у дома пред компютъра, да няма с кого да си кажа две думи отколкото да имам такива приятели.. Малко по малко ще изчезна от живота им.. Не искам и да чувам за тях. Дано някой ден осъзнаят що за злобни и завистливи същества са...
Някъде тук прочетох нещо весело, то е :
"Който ни мрази - под нас да лази!"
Не се коси, ще ти мине!
Приятен ден.
(усмивчица)
цитирай"Който ни мрази - под нас да лази!"
Не се коси, ще ти мине!
Приятен ден.
(усмивчица)
2.
darkanion -
хъ, да, сългласен съм с теб :)
09.09.2009 13:16
09.09.2009 13:16
един съсед, малко ненормален, веднъж ми каза, докато работех в магазина на наште, че така силно ни завиждал, че сме имали пари и сторим около двора... питах го дали работи, макар че знаех, че не. бил военен преди и му казали да не работи... и аз направо си му казах "еми, завиждай тогава :) "
просто съм на мнение, че човек вместо да стои и нищо да не прави, а да завижда на чуждото щастие, да почне да работи върху собствениея си живот... щото всичко се постига с труд :)
а относно приятелите ти...еми явно наистина не са такива...
цитирайпросто съм на мнение, че човек вместо да стои и нищо да не прави, а да завижда на чуждото щастие, да почне да работи върху собствениея си живот... щото всичко се постига с труд :)
а относно приятелите ти...еми явно наистина не са такива...
bogoizbrania написа:
Пише се "пкИрити" :-)
Бързам да те цитирам докато не си редактирал коментара си, за да видиш, че и ти грешиш ;) Ок, пише се "прИкрити", бързала съм, сгрешила съм, но ти уж тръгваш да ми казваш как е правилно да се напише, а ти самия си сбъркал! Но така.. както винаги бързаш да ми направиш някаква забележка!
...така е.Много от хората,които считаме за приятели тайно ни завиждат и ни забиват нож в гърба.Но то и за това аз лично деля хората на много близки приятели,на приятели и на познати.Много пъти се е случвало хора от така наречините приятели да ме нараняват,но по ме боли когато най-близките ми го направят...случи се само веднъж и да ти кажа дадох му втори шанс и евала засега той е едни от най-добрите ми приятели.Но аз знам едни израс - може само един приятел да имаш но да е истински-пожелавам ти го :):0)
цитирай
5.
анонимен -
bravo
28.09.2009 15:34
28.09.2009 15:34
tochno za podobno neshto si misleh...milichka otgovori molia te kak se spravi s mislite sled tova. az lichno otnovo i otnovo si prerazkazvam sluchkata, i vupreki che stigam do sushtite zakluchenia kato teb, sled vreme pak se seshtam i se iadosvam...
izvinete za latinicata
цитирайizvinete za latinicata
6.
анонимен -
не можем да променим злобните хора
23.11.2010 08:04
23.11.2010 08:04
При теб е по лесно, приятели се намират (е не много добри), но собствената ти сестра да ти завижда и да не ти вярва, това е още по-зле :(
цитирай
7.
анонимен -
Не можем да променим злобните хора, но как да съхраним себе си
02.02.2011 22:36
02.02.2011 22:36
Нападнаха ме чувства на злоба и завист. Някак стана това... Искам да ми мине тази болест, защото започвам да усещам, че губя себе си и хората около мен. Разбирам всичко, че завистта е лошо, злобара и омразата също. Но като ми падне пердето просто се превръщам в звяр. Не бях такава... Искам да стана това което бях.
цитирай