Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2009 16:44 - Винаги липсва нещо..
Автор: dusha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1589 Коментари: 2 Гласове:
4



В живота винаги липсва нещо. Идеални, съвършени и цялостни неща няма. Във всяко едно отношение- било в любовта, работата, отношенията с хората, домът.. Каквото и да правиш-винаги има една малка празнота и липса, която по някакъв начин те мъчи.
Например да вземем любовта. Досега не съм чувала някой да не се е оплакал от нещо, от някаква липса.. Било липса на внимание, на обич, на разбирателство, на доверие, на загриженост..
Може да си с "идеалния" партньор, да го обичаш, да е мил, добър и всичко да е супер, рано или късно се появява някаква липса.. Може би с времето, когато нещата започнат да стават по-сериозни, когато се опознаете по-добре.. Дори и образът му да остава все така идеален и съвършен, ще се появи някаква пукнатина, която да ви ядосва.. Мъжът или ще се окаже мамино синче, или курварин, или свекървата ще е чудовище, което ви трови живота, или пък ще е неспособен да завие и една крушка.. И когато нещата и липсите се съберат повечко, на жената и писва и тръгва да търси нещо по-добро. Но в някой случаи това се оказва най-голямата грешка, защото липси ще продължава да има, но ще са в друго отношение.. Не знам защо изобщо тръгваме с нагласата, че в живота има съвършени неща и пълно щастие.. Такива понятия няма или и да има, то те са твърде краткотрайни. Дори и да приемем, че мъжът е супермен, че може всичко и дори ви готви, че е красив, добър и има мила майка, която е на втори план, че живее в палат и всичко е идеално, то пък тогава ще се появи някакъв проблем у жената. Тя или няма да го обича достатъчно, или ще е злобна, или ще го използва.. И всичко пак е обречено.. Ако на жената не и липсва нещо, то на мъжа ще му липсва и обратното..
В моите връзки винаги ми е липсвало нещо, винаги съм била от нещо недоволна, нещо не ми е достигало, а понякога дори не съм знаела какво е то.. Решавам си, че нещо не е както трябва и хуквам да търся нещо по-добро. И съм го намирала.. Всеки път попадах на по-добри от предишните. Летвата се вдигаше, но пак се намираше някой, но уви- Липсата си продължаваше. Осъзнах, че нещата не могат да продължават така и ако цял живот търся нещо идеално и съвършено, рискувам да си остана сама. Зарекох се, че търся за последен път и попадна ли на човека ще се постарая да го задържа завинаги. Така и стана. Намерих човека, допадна ми, определено отговаряше на 95% от изискванията ми и до ден днешен съм с него. Превърна се в най-дългата ми връзка. И не толкова защото се зарекох връзките ми да не продължават вече 2 месеца, а защото наистина го харесвах и обичах. Но уви, появиха се и липсите.. Онези уж дребни липси, които не ти дават покой. Липсва ми вниманието му.. Знам, че ме обича, но е прекалено студен като човек.. Бях свикнала от другите да получавам хиляди мили думи, подаръци, жестове, а от него само: "обичам те"- не е малко, защото е искрено, но все пак.. Липсва ми. Липсват ми обажданията му, когато не сме един до друг. Не ми харесва това, че някак съм на заден план в живота му. Да, важна съм за него, знам го. Но на бюрото му стоят в рамка снимките на майка му и сестра му, а моя няма.. Да, вярно, на скайп си е сложил нашата обща снимка, но все пак.. Като се замисля- може би сама създавам липсите в главата си, но поне ме успокоява факта, че в живота няма нищо цялостно, няма и пълно щастие..
Много пъти съм си давала за пример домът, в който живея и квартирата ми. У дома е хубаво, красиво, но винаги ми е липсвало спокойствието, свободата, любовта, израснах в скандали.. А квартирата ми е една малка мизерна стаичка с едно прозорче, от което дори не влиза светлина, но въпреки всичко там се чувствам щастлива, свободна, спокойна, но пък ми липсва хармонията, красотата, луксът, големият дом, вкусната манджа на мама.. Така че където и да отида все нещо ще ми липсва..
Понякога дори, когато постигнем мечтите си ни липсва старото време.. Дори, когато изкачим върха не сме напълно щастливи, защото вече няма за какво да се борим..
Изводът е, че може би трябва да свикнем да живеем с липсите, да ги приемем като част от живота си, да запомним, че няма нищо съвършено и идеално..

 

 



Тагове:   липса,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. firefly1 - Липси винаги ще има, но трябва да се ...
25.08.2009 19:03
Липси винаги ще има ,но трябва да се прецени кои липси те правят нещастна и кои не ти пречат толкова. Ако недостатъците на приятелят ти те правят нещастна, то тогава значи не е за теб. Всеки човек има много недостатъци, важното е, дали ти можеш да понесеш неговите недостатъци и той твоите. Няма нужда да подържаш някакви отношения с някого само от страх, да не си сама след като не си щастлива. По-добре е да имаш мизерна стаичка ,в която да си щастлива и свободна ,отколкото луксозна къща с вкусна манджа,но да се чувстваш като птичка в златна клетка. По-добре да си с мъж ,който не е така привлекателен, но те прави истински щастлива и се чувстваш обичана. Думите "обичам те" не означават нищо, ако не бъдат доказани по някакъв начин.
цитирай
2. diso - Да не забравяме, че и ние се проме...
27.08.2009 12:28
Да не забравяме, че и ние се променяме. Така че, ако преди някой е отговарял 100% на изискванията ни, сега може да са 80. Освен, че постоянно откриваме нови неща за любимия човек, нашите изисквания също може да са се променили. Въпросът е да се намери баланс в отношенията. Ако се тръгне на смяна на партньорите заради това,че не са идеални, се влиза в една непрекъсната спирала от постоянни връзки и раздели. Накрая животът си е отишъл, а човекът е останал сам. Може би и озлобен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3534838
Постинги: 417
Коментари: 2878
Гласове: 16250
Спечели и ти от своя блог!