Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2009 20:44 - Тя и той!
Автор: dusha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1775 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тя беше наивна, търсеща любовта къде ли не.. Той беше интелигентен, мил, добър, с чувство за хумор, с красиви очи.. Той беше идеален в нейните очи, но имаше друга! Не просто друга, а жена, с която е от 6 години и с която иска да сключи брак. Не искаше да се бърка, не искаше да разваля красивата им връзка. Но пък нищо не пречеше Тя и Той да бъдат приятели. Споделяха си какво ли не.. Без да усетят бяха станали толкова близки.. Духовно близки. Разбираха се само с дума.. Беше им приятно да общуват. Понякога се шегуваха за интимни неща, но знаеха, че това няма как да се случи и всичко е само шега.. Те дори не се бяха виждали лично. Имаха си друг живот..
Но тя имаше път до неговия град и реши да му се обади.. Мина направо през работното му място, взе го, а след това отидоха в близкото кафе. Срещата им мина много приятно. Приказваха си, смяха се, споделяха си и се гледаха някак влюбено в очите.. Между тях пламна искра..
Той трябваше да тръгва, работата го чакаше, а Тя имаше среща с друг.. С другия срещата не мина добре.. Тя беше мълчалива, замислена, ядосана... Искаше да е при него, мислеше за него.. Хвана телефона и започна да му звъни.. Той и се обади и тя му каза, че трябва да се видят пак, че е забравила да му каже нещо важно. Той се съгласи. Тя беше щастлива. Отидоха на пицария. Прекараха няколко часа заедно. Беше приятно. Тя усещаше, че се влюбва. Трябваше да се разделят. Той хвана ръката и казвайки: "Радвам се, че се запознахме, ще чакам следващата ни среща!".
Втората им среща беше още по-красива. Той предложи да вървят хванати за ръце.. Тя се изненада, но плахо подаде ръката си.. Разхождаха се заедно като влюбени.. Когато наближиха центъра, трябваше да се пуснат, за да не ги види някой.. Все пак той имаше връзка с друга.. Но имаше някаква надежда. Нещата между тях не вървяха добре, тя му беше изневерила и обичаше друг.. А сега и той мислеше за друга.. Нещата бяха ясни-разделиха се. Той можеше спокойно да се наслаждава на новата си любов.. На третата среща съб раха смелост да се целунат. Бяха толкова страстни целувки, че от далеко си личеше, че се задава любов, а не просто флирт..
Имаха още една приятна среща.. След това вече не издържаха и отидоха на хотел.. Направиха си обща снимка. Бяха щастливи.
След това тя имаше изпит. Той отиде с нея, изчака я, а след това отидоха у тях. Хванаха такси. Таксито спря пред една бяла врата. Тя погледна и си помисли, че той живее тук. Но всъщност той живееше отсреща. Хубава, тиха уличка, близко до центъра.
Толкова силно се обичаха.. Бяха заедно от скоро, а имаха чувство, че са заедно от години. Вече се разбираха само с поглед. Никога не се скараха за нищо. Тя не му се начумери и веднъж. Той също. Толкова хармонична и идеална връзка няма дори и по филмите. Вече говореха за сватба, за деца, бяха измислили дори как ще се казват.. Имаха общи мечти, радваха се на любовта си.
Но съдбата им изигра лош номер. Нея я приеха в друг град. А това означаваше те да се разделят. Тя го прие много болезнено, Плака цяла нощ. Беше готова да се откаже от образованието си само заради него. Тя искаше него и нищо друго. Той я правеше истински щастлива. Той я успокои, че има време, че това не е краят, че може да я приемат и в неговия град и ще са щастливи. Дори и беше казал: "Ако те обичам истински ще те приемат, а ако не няма". Молеше се за нея. И стана чудо. Приеха я. И двамата бяха много щастливи.
Тя тръгна да търси квартира, нямаше търпение, искаше да започне новия си живот час по-скоро и най-вече да му се радва и обича, без да ги дели разстоянието. Обиколи много квартири, но най-накрая, благодарение на него, се оказа, че ще живее в къщата с бялата врата, пред която беше спряло таксито.. Т.е. срещу него. Какво по-голямо щастие от това. Те щяха да живеят на две крачки един от друг.
В началото всичко беше красиво. Наслаждаваха се на любовта си. Но разликата в годините им оказа влияние. На нея и се живееше, беше жадна за емоции, а той се връщаше изморен от работа и лягаше да спи.. Не илизаха никъде. Връзката им стана скучна. Тръпката изчезна. Оказа влияние и майка му.. Тя имаше чувството, че той се влияе от нея, а майка му беше против нея.. Казваше му, че тя е малка и трябва да си намери друга. Тя мисли дълго.. Искаше го, обичаше го, но някак нещата не бяха същите, бяха си омръзнали, любовта се беше превърнала в навик. Той беше започнал да я отвращава. Тя беше станала студена. Нещата между тях не вървяха.. Розите и подаръците не оправяха нещата.. Със сълзи на очите тя всеки път му повтаряше, че трябва да се разделят, че той заслужава нещо по-добро, че трябва да послуша майка си и да си намери друга.. Той я гледаше тъжно и невярващо. Обещаха си да продължат заедно, да опитат да оправят нещата.. Но той избра най-лесния начин- намери си друга. Нея много я заболя. Вярно, искаше да се разделят, но не и по този начин. Още повече, че тя сама научи.. По-точно сама усети.. Той я целуваше по друг начин, държеше се по-друг начин, грижеше се повече за външния си вид, излизаше уж с приятели, получаваше смси.. Не беше трудно да разбере, но и той не го скри.. Тъжно и каза, че е вярно.. Тя много плака. Чувстваше се наранена. Решиха да се слеят за последно, обещаха си да е хубаво.. Но кого заблуждаваше тя.. Вече нямаше и грам страст, чувстваше се толкова наранена.. Докато той се наслаждаваше тя плачеше.. Сълзите и се стекоха по него.. Той я видя и попита какво има?! А тя започна да се облича и каза: "Това е краят. Не искам повече да те виждам". А той: "Но защо? Няма ли да си останем поне приятели?!" "НЕЕ!" И си тръгна...
Мина известно време, тя му прости.. Беше започнала нов живот. Започнаха отново да се виждат като приятели. Но се гледаха все така влюбено.. Продължаваха да се чуват, да си пращат закачливи смси.. И продължиха да живеят на две крачки един от друг.. Но той вече живееше с друга. Тя пък всяка вечер излизаше с различни.. Когато я изпращаха спираха колите си пред неговата къща.. Той поглеждаше през прозореца.. Навярно му ставаше тъжно, изпитваше ревност, но нямаше какво да направи.. Друг път тя го наблюдаваше.. Имаше малко прозорче на бялата врата и тя го следеше от там.. Изминаха две години. Срещаха се все по-рядко, чуваха се все по-рядко.. От приятели станаха познати.. Но продължиха да живеят на две крачки един от друг.. Продължиха да се следят, да си хвърлят влюбени погледи и да се усмихват.. И до ден днешен се разбират с поглед.. Любовта им остана недоизживяна.. Понякога и двамата си мислят за общите си мечти.. Дали някога ще ги сбъднат?!
Когато тя си мислеше за него се питаше защо стигнаха до тук? Можеше вече да са сбъднали своите мечти, да са щастливи... Тя избра животът, без той да разбере, че нейния живот- това е той. Но тя се научи да живее и без него и беше щастлива.. Може би е трябвало така да стане.. Може би..


Тагове:   спомени,


Гласувай:
4



1. wizardsblog - ...Той никога не разбира,че избран...
24.08.2009 20:54
...Той никога не разбира,че избран...а Тя никога не разбира,че Той не е разбрал-за мен истината си остава в комуникацията,но не комуникацията,която са избрали ТЕ,а истинската комуникация-директната,когато мислиш,че има проблем го казваш-понякога боли по-малко...
цитирай
2. firefly1 - може би трябва да си кажат нещата, ...
25.08.2009 01:26
може би трябва да си кажат нещата ,които не са си казали, а не само да се гледат влюбено. Ако има любов всичко е възможно!
цитирай
3. viki11 - Хайде
30.08.2009 13:44
пак к урвенски истории от интернет сагата.
Под мотото "Търся любовта".

Те открай време я търсят така - с интернет или без. Който търси, намира си майстора.

Смяташ ли да подминеш някой от интернет, или караш наред?)))
цитирай
4. viki11 - Боже опази този,
30.08.2009 13:50
който набележиш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3534732
Постинги: 417
Коментари: 2878
Гласове: 16250
Спечели и ти от своя блог!