Прочетен: 2953 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2009 17:12
Има едно място, което мразя от дъното на душата си. Място, което всява страх и студенина в мен. Място, което не пожелавам на никой да посещава, но за съжаление рано или късно всеки прекрачва прага му.. Болницата.. Звучи ужасяващо! Още с влизането усещаш миризмата на болка, страдания и може би надежда, че всичко ще е наред.. Сърцето ти се свива. Още по-гадно е, че не си сам. Ако беше само ти, щеше да обвиниш съдбата защо точно на теб се случва, с какво си го заслужил и т.н. Но не, не си сам, не се случва само на теб. Заобиколен си от хиляди хора.. Малки деца, възрастни хора.. Всички са замислени и тъжни.. Всеки чака своя ред.. Не знам как лекарите се справят, как издържат.. Това е ужасна професия според мен. Това по цял ден да си сред болни, да се срещаш с болките им, да им причиняваш още по-голяма болка, ръцете ти да се цапат с тяхната кръв.. Направо нямам думи. Чак съжалявам, че хиляди пъти съм ги упреквала, че нищо не става от тях, че не си вършат работата, а вземат много пари.. Е, наистина има много некадърни лекари, но има и добри и способни!
Не го бях посещавала скоро това мрачно и студено място. Но ми се наложи. Влязох една, а излязох съвсем друга.. Т.е. пак съм си същата, но това, което преживях някак заслепи щастието ми от последните дни. Сега съм една такава умислена, изморена, отчаяна и ужасно изглеждаща.. Не толкова заради болката, която усещам, а защото се чувствам безпомощно. Болката някак я търпя, но това, че не мога да правя нищо и да отида никъде направо ме убива.. Прекована в леглото като труп. А като си представя онези кървища и частици от мен в приборите на доктора направо ми става лошо.. Не трябваше да гледам! Една толкова "малка" манипулация-операция, а така да боли.. Да, знам, за добро е и скоро ще се оправя.. Няма да ме боли, раната ще заздравее, ще имам сили и ще мога да стъпвам на краката си.. Но до тогава ще се измъча малко, посещавайки онова мрачно и студено място, за да ми направят превръзка.. А после ще лежа с часове в леглото си, някак забравена от близки и приятели.. Но какво да се прави, не може на никой да се сърдиш, животът е такъв!
Aз им се радвам, но някак болката е заслепила сетивата ми, а и затворена между 4 стени трудно мога да се радвам на дребните неща! Но иначе да, оценявам, че съм жива и че съм тук и знам, че скоро всичко ще е ОК!
Радвай се, че вече е минало. Ще се оправиш.
Мразя болници... Но понякога се налага да ги изтърпим, тр. да бъдем силни и после ще можем да оценяваме много по-добре това, което имаме и здравето и нормалния си живот. :) Стискам ти палци!
на 4-те стени те разбирам- гадно е..., но катос е замисля, за слепите, за инвалидите.....наструхвам и с техните "ГОЛЕМИ ПЕНСИИ".....150-200лв на месец...някои си купуват обувки за толкова....
И аз затова си мислех днес... "Горките хора, как ли живеят". Аз само за няколко дена ще съм така, а те.. цял живот.. ужасно е! Може би точно тази мисъл ме кара да бъда силна и благодарна, че животът ми е хубав, че съм жива и здрава.. Жалко, че първо трябва да изживеем нещо, за да почувстваме болката и на околните..
че и най-дългия път започва от малката стъпчица,зато-
ва не се отчайвай и направи своята малка стъпчица
към завръщането ти на дългия път на собственото си
щастие...пожелавам ти го от душа и сърце,и добре
дошла отново-не си забравена...
24.08.2009 19:49
