Чудя се как е възможно един и същ човек да те прави едновременно щастлив и нещастен..? Да те кара да плачеш от щастие, а в следващия момент да проливаш сълзи от болка.. И защо продължаваш напред, когато не виждаш светлина в тунела?! Защо по-голямата част от живота си я прекарваме в заблуда и надежди?! Защо поне за миг не заживеем в реалността, не поемем риск, не пробваме нещо ново.?. Защо трябва да търпим каквото и да било?! Защо трябва да живеем живот, който не ни харесва?! Защо трябва да бъдем с някой само, за да не бъдем сами?! Защо трябва да сме с някой ако сме различни колкото черното и бялото и деня и нощта?! Защо любовта се превръща в омраза? Нали уж любовта е вечна?! И защо ставаме безразлични към някой, без когото не сме можели да живеем?!
Дали защото вярваме в доброто? Дали защото прекалено много се надяваме за невъзможното?! И вместо истина получаваме лъжа!