Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2009 23:07 - Като птиче в клетка
Автор: dusha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2312 Коментари: 6 Гласове:
6



Толкова е тихо, чувам само песента на щурците..
Някак тъжно ми е, а защо не знам..
Винаги съм носила тази тъга в себе си.. Винаги нещо ми е тежало, винаги съм искала да променя нещо, а именно себе си! Годините минават, а аз си оставам все същата.. Онова наивно и страхливо дете..
Мислех си, че с времето ще се променя, че ще стана по-силна, по-уверена, по-борбена, по-смела, но не.. Все същата съм си.. Дори с годините сякаш губя и малката доза смелост, която някога съм имала..
Уж искам промяна, а най-много се страхувам от нея.. Страх ме е да направя дори крачка напред.. Особено ако тази крачка трябва да я направя сама.. Изобщо не съм самостоятелна личност и това започва да ми тежи.. Искам да се справям сама с трудностите на живота, а не постоянно някой да е до мен... Но като се замисля единственото нещо, което правя сама е да отида до магазина за хляб. Независимо какво правя, независимо къде отивам винаги искам да има някой до мен иначе изпадам в някакъв панически страх...
Ако ми се наложи сама да ям, то сигурно ще изям само 2-3 хапки..
Не мога и да седна в заведение сама.. Изпитвала съм този ужас няколко пъти докато чакам някоя закъсняла приятелка..
Не обичам да вървя сама дори по улицата..
В училище не обичах  да стоя сама на чина.. В квартирата изпитвах някакъв ужас ако се прибера и съм сама- веднага хващах телефона и се обаждах на някой, за да се видим.. Бягам от самотата, страх ме е от нея.. А може би ме е страх да остана сама със себе си, защото само тогава осъзнавам колко съм слаба..
Цял живот се подценявам за какво ли не.. Нямам и грам вяра в себе си.. Винаги мисля, че ще се проваля, че не върша нещата както трябва..
 И тези черни мисли за провал много пъти са ми пречили и съм се проваляла заради тях.. Защо съм толкова страхлива? Защо нямам вяра в способностите? Защо ми липсва смелост? Сега можех да имам по-различен живот.. Можех да бъда много по-щастлива.. По-самостоятелна и уверена, но не..
Имам тази възможност, но някак ме е страх..
Като птиче в клетка съм. Птиче, което дълги години е било затворено в златната си клетка.. Гледало е с надежда навън и е мечтало някой ден вратичката да се отвори и да излети.. Но толкова дълго е стояло в тази клетка, че вече е свикнало.. А и някак го е страх да излети, защото не знае какво ще срещне по пътя си.. Не знае дали ще бъде разбрано, дали ще бъде щастливо.. И ето, че клетката вече е отворена.. То е свободно и може да излети където си пожелае, но не.. Птиченцето стои сгушено в ъгъла и не иска да излети.. Толкова години в клетката поне е имало някаква сигурност и спокойствие, а навън не се знае какво го чака.. Но за да оцелее, то трябва да тръгне по своя път.. Да излети някъде там в безкрайността..
Какво ли ще направи това страхливо птиченце? Дали ще срещне своето щастие? Дали ще постигне своите мечти? Или вечно ще носи тъгата и страха вътре в себе си..



Тагове:   клетка,   самота,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Здравей душичке
13.08.2009 14:35
пак здравата ме разтресе.
Щастието съществува, но ние не винаги го търсим там където трябва.
Подарявам ти това стихче - не е мое от "Дюн" е , винаги когато се чуствам слаба и ме е страх си го повтарям - успява да ми вдъхне кураж. Дано помогне и на теб. Ето го
Страхът не съществува.
Страхът е онази долна смърт, която носи пълно унищожение.
Аз ще се изправя лице в лице със своят страх,
ще го оставя да мине през мен и покрай мен.
Тогава ще се обърна и ще погледна пътя на страха, там от където е минал той няма да е останало нищо
ЩЕ ОСТАНА ЕДИНСТВЕНО АЗ.
цитирай
2. belier - Клетка
13.08.2009 23:24
Клетката понякога е доста полезна, пази от котки. Но от нас самите не може да ни предпази. Можем да се сврем в ъгълът на собственният си свят, но не и в този на реалният - все някога, ще се наложи да отидем за хляб до магазина. Ако искаш да срещнеш щастието, погледни другата себе си в огледалото, онази щастливата, която си забравила да бъдеш. Ако имаш всичко за което мечтаеш, ще ти остане ли за какво да живееш? И на края, какво лошо има в страха и в тъгата? Тъгата, може да бъде толкова вдъхновяваща и креативна, а страховете толкова полезни и понякога забавни...
Само една гледна точка, но ако смениш твоята, ще видиш, че все пак с времето си станала по-силна и по-смела и много по-истинска.
цитирай
3. obichzadeca - поздрав
14.08.2009 09:11
чела ли си книгата на Луиз Хей ''Силата е в теб''?Прочети я. Аз я прочетох на един дъх,както се казваВСЕКИ Е УНИКАЛЕН И ПРАВИ ВИНАГИ НАЙ. -ДОБРОТО ,КОЕТО МОЖЕ.
цитирай
4. goran - Бори се!
14.08.2009 11:59
Бориш ли се не може да няма резултат;-)

А и света е толкова широк и прекрасен - струва си да го крастосаш на длъш и на шир;-)
цитирай
5. diso - Страх лозе пази
16.08.2009 07:43
Това го е казал народът много отдавна. И, макар да се има друго предвид, има нещо ценно - страхът от неизвестността ни държи в клетката. Докато не видиш какво има отвън, не можеш да знаеш. Ако сама не се изправиш срещу страховете си, няма да ги преодолееш. Страхът от страха е по-малко страшен от самия СТРАХ. Когато го видиш очи в очи, разбираш, че това не е бил твоят голям страх, а едно съвсем малко СТРАХЧЕ. НО ти не си го знаела, защото си била в клетката и си се страхувала. И тогава разбираш, че си пропиляла живота - заради нищо и никакво страхче. Затова излез навън и почувствай свободата да ковеш сама съдбата си! Не утре, още днес. Даже - ВЕДНАГА.
Успех!
цитирай
6. romantics - сякаш чета за себе си. . . :D и аз съм ...
19.08.2009 13:43
сякаш чета за себе си... :D и аз съм едно такова страхливо... :) нооо всичко което не е наред рано или късно си идва на мястото...щастието зависи от части от нагласата :) дано намериш това което търсиш...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2366370
Постинги: 409
Коментари: 2872
Гласове: 16204
Спечели и ти от своя блог!