Не е достатъчно да искаш нещо.. Първо трябва да си наясно защо го искаш и готов ли си да го получиш? Доста често оставяме желанието на заден план.. А желанието е най-важно, то е като водата, без него не можем!
Вечно искаме нещо.. "Искам това, искам онова"
Искам любов.. Но защо я искам? За да не бъда сама? Готова ли съм да дам на другия това, което заслужава или само ще искам?! Нужно е желание! Желание да обичаш и да бъдеш обичан! Желание да даваш. Желание да правиш другия щастлив! Без желание не става!
Така е и с работата. Не вършиш ли работата с желание, ти се струва трудна, тежка, отвратителна.. Но искаш да работиш, защото така трябва.. И пак оставяш желанието на заден план! Искаш да работиш нещо, което е високоплатено! Предпочиташ да вземаш повече пари, отколкото да работиш нещо с желание за по-малко, жалко!
Още от деца мечтаем да работим нещо, което ще ни носи повече пари. Когато тръгнем да кандидатстваме за висше, първите ни желания задължително са най-вървежните.. Право, медицина, икономика.. Познавам хора с талант, които рисуват страхотно, но не са избрали за специалност рисуване, а право, защото според родителите им, правото е по-престижно.. Може и така да е, но за какво ти е това Право ако ще го учиш без желание, а после ще го работиш само заради парите.. Много по-голямо удоволствие щеше да изпитваш ако учиш рисуване, но нали Искаш нещо по-престижно, по-платено...
Аз имах избор, можех да избера това, което искам. Там е проблемът, че аз исках единствено да стана студентка. Нямах конкретно желание! Обаче исках конкретен град и университет! В другия ме бяха приели икономическа специалност, а в този, който исках- педагогика. Записах педагогика. Всички ми казваха, че съм луда.. Трябвало да запиша икономическата специалност.. За какво ми била тази педагогика, какво ще правя с нея, не било престижно, заплатите на учителите били ниски. Но вече я бях записала и не съжалявах, но ме беше срам да кажа какво уча. В началото курсът беше голям, но постепенно колегите се преместиха в други специалности или се отказаха.. И аз можех да се преместя, но не пожелах.. Случи се чудо. Бях попаднала случайно в най-подходящата специалност за мен. Изключително интересна. А и толкова много обичам малките деца.. Сега я уча с желание, а не само защото искам да уча нещо! Осъзнах, че желанието е по-важно от всичко! Докато имам желание, всичко ще е ОК. Ако желанието ми продължи и в бъдеще и си намеря работа по-специалността, то ще бъда щастлива. Ще работя с желание и лекота.  Ще дарявам любов, вяра и знания на мъничетата и те също ще ме обичат! Защото децата усещат дали си вършиш работата с желание или не..
Нека преди да поискаме нещо да се замислим дали го желаем наистина от цялото си сърце.. За да бъдем щастливи и доволни ни е нужно желание..