Е, не, това не е истина.. Ако ми се случваше за първи път щях да кажа, че е случайност, за втори път- също случайност, но да ми се случва всеки път-невъзможно ми изглежда вече. Имам чувството, че дори на луната да отида и там ще намеря някой, с който да имаме общ познат.
Като се замисля май почти не познавам някой, с който да нямаме общ познат.. Запознавам се с някой и задължително се оказва, че познаваме едни и същи хора, било то близки или не съвсем.. Или ще са комшии, колеги, приятели, роднини, бивши съученици.. Не може да избягаш.. все ще се намери някой, който да те познава.. Все едно сме едно голямо семейство- където и да отидеш, все на познат ще попаднеш. Дори в блога попаднах случайно на много познати хора.. Дори и с колегите в университета- уж сме от най-различни градове, а си намерихме общи познати още от първите дни... Изводът е, когато приказваш нещо да внимаваш какво и за кого говориш, защото може да се окаже, че най-близкият му е срещу теб и може да стане гаф. Скоро пътувах и в автобуса зад мен едни жени приказваха за баща ми. Хах, откъде да знаят горкичките, че аз стоя пред тях и слушам.. Примери за това, че попадам все на познати няма да давам, защото са безброй, повечето, от които странни и комични и не са за разказване.. Чудя се само на мен ли ми се случват такива неща?! Не познавам чак толкова много хора пък все на познати попадам.. Всичко се върти в някакъв омагьосан кръг..