Нещо не ми харесва.. Нещата не са както трябва и както ми се иска да бъдат. Още от самото начало бяха такива, но не им обръщах такова внимание и гледах по-розово на нещата.. Може би любовта ме беше заслепила, а сега гледам по-реално на нещата..
Явно не мога да приема, че той наистина е такъв. Само гадая и се измъчвам защо нещата са така?! От една страна получавам много, а от друга малко. Знам, че нещата не могат да бъдат идеални и всичко да е наред, но в определени мигове ми става тъжно..
Знам, че държи на мен, че ме обича, но чувствам някаква празнота. Запозна ме с приятелите си, с колегите си, с майка си.. А това никак не е малко. Особено думите на майка му: "Много съм слушала за теб". И аз го запознах с моите приятели. Всички казват, че е много мил, добър, че си личи от далеко, че ме обича и да го пазя. Да, определено е много мило същество и е по-различен от останалите. И аз го обичам, но от време на време нещо ми тежи.. Дали, че се караме от време на време- т.е., че си пада по-изнервен.. някак изпитвам страх. Да, никога не си е изкарал яда на мен, никога не ме е нагрубил и наранил, но след време може да започне да си го изкарва на мен. Но не това е проблемът. Изкарвала съм доста прекрасни дни с него. Дори странно защо, когато съм с него никога не се е появила и частичка съмнение или въпрос.. Но когато сме разделени и далеко един от друг започвам да си задавам въпроси: "Той наистина ли ме обича? А аз обичам ли го? С него ли искам да бъда цял живот и т.н."
Не виждам какво повече мога да искам от него. Не мисля, че ще намеря по-добър от него.. Дълго време го търсих и съм щастлива, че го открих, не виждам защо да развалям щастието си. Иска ми се само, когато съм далеко от него да се сеща по-често за мен..
Ето сега сме разделени.. И цяло лято ще бъде така- всеки по своя роден град. Ще се виждаме, но рядко.. Чатим от време на време, когато се засечем и толкова. Нито ми се обажда, нито ми праща смси.. Именно това ми тежи. Знам, че мрази да говори по телефона, но все пак.. Явно вече ме е приел като нещо сигурно, което не може да изгуби, а не е точно така..
Може грешката да е в мен.. може би не му давам достатъчно любов или не съм заслужила вниманието му. Когато повдигна тази тема на въпрос той казва, че говоря глупости и не е така, да не го мисля.. Но не мога да не го мисля. Искам сигурност! Не, че някакви смси дават сигурност. Може да ти пращат по 100 да ден с думите "Обичам те, ти си всичко за мен", а в същото време да ти изневеряват. По-важно е какво чувства със сърцето си и какво прави, когато съм далеко от него.. А аз му вярвам.. Знам, че съм вътре в сърцето му, в мислите му и че държи на мен, но.. и аз не знам в определени мигове какво ме притеснява!?