Понякога любовта идва, когато най-малко очакваш.. Друг път е нужно да я търсиш с години, да се луташ, да пробваш тук-там..  Като цяло каквото и да правиш не може да избягаш от любовта.. Тя те следва навсякъде.. Ти я търсиш, тя ти бяга, тя те търси, ти и бягаш.. Любов- една дума с толкова много лица.. Понякога е сладка, дава ти сили, променя те, прави те щастлив, друг път е горчива, наранява те, прави те нещастен.. Но все пак всяко живо същество има нужда от мъничко любов.
Още от малка жадувам за любовта.. Беше ме страх от самотата, мислех си, че никога няма да срещна любовта, че никога няма да имам гадже, че никога няма да се целуна с мъж, че никога няма да се видя като булка, че никога няма да създам семейство.. С времето някой от тези страхове отшумяха..
Мислех си, че любовта е единствена, че се обича само веднъж.. Но всъщност се оказа, че сърцето е голямо и има обич за доста, но само един се обича истински..
Имам доста връзки зад гърба си- някой продължили само дни, други 1-2 месеца, и две по-сериозни връзки, като едната от тях е все още актуална, т.е. не е зад гърба ми. Може би съм обичала точно тях двамата- бившия и сегашния. Явно трябва да минат няколко месеца, да опознаеш по-добре човека преди да го обикнеш.. Въпреки че при тях двамата още от първия поглед усетих, че си заслужават..  
Интересно беше как се намерихме със сегашната ми любов..
Един ден нямаше какво да правя, беше ми скучно, стоях пред компютъра и реших да пиша на някой случаен от скайп. Харесах си едно име и му писах.. От там започна всичко.. Дълги разговори по цяла вечер.. Не го бях виждала, а така се бях увлякла по него.. Харесваше ми да си пишем.. Понякога дори го ревнувах, а дори не го бях докосвала.. Искаше ми се да се запознаем реално, попитах го, но той отказа.. Стана ми криво, наистина исках да се видим.. Никой досега не ми беше отказвал, обикновено тези от чата искаха да се видят с мен, а не аз с тях.. Но не настоявах и без това ме беше срам.. не знаех какво ще си кажем като се видим, а и ме беше страх, че ще се разочарова от мен и магията ще свърши.. А и както той казваше "И така ни е добре, защо да се виждаме?"
И продължихме само и единствено с чата.. Така ме беше отрязал, че не смеех да попитам втори път дали иска да се видим. Бяха нужни месеци, за да събера смелост и да го попитам дали ще се видим.. Тогава той каза: "Когато кажеш" Изненадах се.. Не след дълго се видяхме.. Останах доволна. Допадна ми, но не съм и предполагала, че нещо между нас ще се получи.. Излязохме и втори път.. Дойде да ме изпрати, аз му казах "Чао", а той ме целуна.. Това определено не го очаквах, но отвърнах на целувката му. Тя беше кратка и доста плаха, но все пак целувка.. Начало на нещо ново.. Почувствах се несигурна в чувствата си, не исках да му давам напразни надежди, всичко се случи толкова бързо, някак не бях готова.. Но след всяка следваща среща целувките ставаха все по-продължителни, страстни и желани от мен. Заобичах го толкова бързо, чувствата ми стават все по-силни и по-силни.. Той стана първият, на когото казах думите "Обичам те", а също така пръв и в нещо друго..
Не мога да кажа, че нещата между нас са много розови. Имали сме и кофти моменти, карали сме се без причини, някога със.. т.е. имаше и сълзи, но като цяло нещата вървят добре. Запознах го с моите приятели, той с неговите, запозна ме и с майка си.. Отстрани всичко е идеално.. Аз определено го обичам и искам да бъда с него и в бъдеще, но не знам как стоят нещата при него, т.е. какво съм всъщност аз за него.. Само времето ще покаже.. Единственото, което знам е, че такъв като него рядко се намира и трябва да си го пазя!