В един от най-щастливо прекараните ми дни с него всичко рухна пред очите ми за секунди,  причерня ми, сякаш някой заби нож в сърцето ми, не можех да повярвам.. Точно той.. Заболя ме толкова много. Искаше ми се да скрия мъката си и да замълча, но не можах.. Още с влизането в стаята ме попита: "Какво има? Сълзи ли виждам в очите ти?" Замълчах. Заплаках. Споменах само, че съм разбрала нещо за него и съм много разочарована, но нищо конкретно.. А той се чудеше къде е сгрешил и ме молеше да му кажа.. Не ми беше до обяснения, вече нищо нямаше значение.. Не спирах да плача..
А как се стигна до тук и какво всъщност разбрах.. Ами беше един прекрасен ден. Още от 8.30 сутринта бяхме заедно- разхождахме се, пихме кафе, запознах го със сестра ми, обикаляхме по магазините, а когато се изморихме отидохме у тях. Той влезе да си вземе душ, а аз останах в стаята му. Беше ми скучно, телефонът му беше до мен.. незнайно какво ме накара да го взема и да погледна съобщенията му. Никога не съм навлизала в личното пространство на някой, но сега сякаш усещах, че има нещо.. Не съм имала и грам съмнение, имам му пълно доверие, по-скоро исках да видя дали си пази смсите, които му пращам и да прочета какви глупости съм му писала.. И що да видя- смс от бившата му. Причерня ми. И не тя му е писала първа, а той.. И то не нещо от типа "здравей, как си", а я е затрупал с хиляди комплименти и мили думи.. Да, той си е мил, но мислех, че само с мен, а не и с другите.. Прочетох и един негов изходящ смс насочен към съвсем друга.. И той доста цветущ.. Заболя ме ужасно много. Поплаках си около час-два, след това обсъдихме проблема, т.е. обясних му защо всъщност плача. А той ми обясни, че тази му била като сестричка, просто приятелка и т.н. Да, бе! Казах му, че тези вече съм ги чувала и от този, от които съм ги чувала вече живее на семейни начала със "сестричката".. Не му стана приятно, че го сравнявам с другите идиоти и ако съм му нямала доверие, то значи всичко между нас било приключило и нямало за какво вече да говорим.. Да съм си помислела няколко дена дали искам да бъдем заедно.. Аз му казах, че няма какво да мисля- искам да бъда с него. Незнайно как, но все пак нещата между нас са както преди.. Не мога да кажа, че нещо се е променило.. След тази кофти случка имахме и приятни моменти. Не мога да кажа, че му нямам доверие, по-скоро аз реагирах доста рязко и от нищо направих нещо.. Все едно аз съм светица.. Ами и аз си пиша с бившия понякога, както и с разни други, но това не ми пречи да го обичам и нищо лошо не съм направила зад гърба му. Надявам се и той така и връзката ни да продължи и за в бъдеще, защото аз определено го обичам!
Изводът е, че колкото по-малко знаеш за един човек, толкова по-добре! Ако не беше това мое любопитство нямаше да има сълзи и болка..