Колко много спомени и мисли изплуват от съзнанието ми, когато вървя по старите улички на моя роден град.. Колко много пъти съм минавала по този "маршрут". . Толкова е тихо и красиво, въздухът е свеж и чист, всичко е толкова истинско.. Някакви хора ми се усмихват и ме поздравяват, а аз се чудя кои са.. Други пък не могат да ме познаят.. Казват, че съм се променила, била съм пораснала много, била съм се разхубавила и т.н.
Досега не бях изпитвала тази любов- към родното място. А сега всичко ми е толкова мило и скъпо.. Точно тук съм направила първите си крачки, изрекла съм първите си думи, тук за първи път разбрах какво е обич и омраза, тук хиляди пъти съм се смяла и не по-малко плакала.. Тук е целият ми живот.. Досега бях на кафе с едни стари приятелки.. Толкова хубаво беше преди няколко години, когато бяхме ученички.. Толкова хубави мигове имаме, а сега останаха само спомените... А по-лошото е, че нищо няма да се върне.. Всеки е тръгнал по своя път. Едната чака бебче и започва напълно нов живот..
Пих сок на Queens и на капачката пишеше "Винаги има изход", много ми харесаха тези думи и реших да си запазя тази капачка и да си я нося в чантата винаги с мен. Когато имам кофти момент да я поглеждам и да се сещам, че и друг път съм имала трудни моменти, но съм се справяла, защото определено винаги има изход..