Явно не ми върви в любовта и това е! Една връзка, втора връзка и все нищо не се получава.. Сигурно в мен е причината. Първите 5 месеца нещата са идеални и красиви, но след 5-тия всичко се променя. И до ден днешен се чудя какво стана с предишната ми връзка.. толкова много го обичах, а изведнъж нещо в мен се пречупи и чувствата ми изчезнаха. Някак ми омръзна, а и тогава бях жадна за живот и за нови емоции, не бях на неговата вълна "семейство и деца" и го оставих да си търси щастието другаде. Всъщност докато аз плачех, че вече не го обичам, а още искам да съм с него и всичко да е както преди той ми изневери и ме замени с друга. Явно не бяхме един за друг, явно така ни е било писано..
После се полутах малко, след това известно време бях сама и много исках отново да срещна любовта. Бях си обещала, че ако отново срещна любовта ще направя всичко възможно да я запазя за винаги. Е, намерих я. Бях щастлива, началото беше красиво, както началото на всяка любов.. Но ето, че настъпи критичния 5-ти месец и нещата не са така както бяха през първия и втория месец.. Започнах да си задавам въпроса той ли е любовта, която цял живот търся? Обичам ли го наистина? За обич спор няма- обичам го, свикнах с него, но някак нещата не са така както ми се искаха.. Прекалено е студен и скучен като човек.. Да, казва ми всеки ден, че ме обича, но това не ми е достатъчно, защото по никакъв начин не ми го показва.. Имам чувството, че ако не се сетя да му се обадя да питам дали ще се видим той няма да ме потърси изобщо.. Ако му напиша смс ще ми отговори, но сам да се сети- рядко, да не кажа никога. Повече мисли за работата си и задълженията си отколкото за мен. На по различно място от стаята му и няколко близки заведения не сме ходили. На 8-ми март дори не ми честити празника, на 14-ти февруари не бяхме заедно.. 5 месеца сме заедно, а дори и едно извяхнало цвете не се сети да ми подари. Не, че ми трябва, но е важен жеста. Имам чувството, че получавам по-голямо внимание от колегата си, отколкото от него.. Когато вървя с колегата си винаги ще намери откъде да откъсне някой цветенце и да ми го подари, ще се сети да прати смс да ме пита нещо или пък ще ми се обади.. Имам чувството, че той се сеща повече за мен отколкото моя приятел.. Да, от самото начало знаех, че приятелят ми е такъв- не е романтичен, не помни дати и празници, мрази да говори по телефона и разни такива.. Аз си казах ОК, това да е проблемът, но понякога ми става леко криво.. Някой сега ще каже, че сигурно ме използва и е с мен само заради секса. Ами не е така, дори прекалено рядко правим секс. Знам, че ме обича и че има чувства към мен. Не мога да се оплача, държи се мило и усещам обичта в очите му. Но има друг проблем, който ме притеснява. Прекалено е изнервен. Да, не си го изкарва на мен, но след време може да започне..
А и напоследък много започнахме да се караме, за дребни неща, ей така без причина, все спорим и се заяждаме един с друг. След това се сдобряваме. А след това отново започва със споровете и скандалите.. Все ме разбира погрешно, все си въобразява някакви неща.. Преди 2 дена се скарахме доста повече от обикновеното, аз му споделих какво ми тежи, а той си помисли, че искам да го разкарам и да си търся някой без недостатъци.. А изобщо не беше така.. Но и не знам дали връзката ни има смисъл да продължи.. До кога ще продължаваме да се караме и сдобряваме? Явно и с него не сме един за друг.. Жалко, искаше ми се тази любов да е по-красива и по-трайна, но не се получи :(