Тези дни и нощи съм на размисли и страсти за живота и ценните и смислени неща.

Животът определено е такъв какъвто сам си го направиш. Но винаги има изпитания и трудности, които трябва да преодолееш. Тъкмо си изградил живота, който ти харесва, установил си се някъде, започнал си от нулата, нещата са се подредили, чувстваш се наистина щастлив и се появява някой неприятна изненада, която преобръща живота ти и трябва да започнеш пак от нищото. Може да са минали 5 години, в които нищо ново не се е случило, но за ден, час, та дори и минута се случват толкова много неща, че се чудиш кой път да хванеш и какъв да бъде изборът ти. На определен етап всеки човек има съдбоносни години и решения, които трябва да вземе и от които зависи целия му живот. Важно е да бъде здрав, със здрава психика, силен и борбен, за да се справи. Понякога на пръв поглед дребни неща и проблеми могат да сринат всичко. Дали е въпрос на гледна точка не знам.. Не знам и каква е рецептата за справяне със ситуацията?! Дали подсъзнанието наистина помага?! Дали като си кажем, че можем и ще успеем, наистина ще успеем?! Може би! Винаги, когато съм си казала, че мога, колкото и трудно да е било съм го постигала, защото невъзможни неща няма. Но когато съм имала дори малко съмнение всичко се е проваляло.

Напоследък се появиха доста съмнения у мен. Осъзнах, че всъщност не знам какво искам, не съм очертала ясни цели и желания, които да следвам и сбъдвам.. 

Не мисля за бъдещето, а само за настоящето.. Важното е днес и утре да съм добре, а за следващата седмица не мисля, оставям всичко в ръцете на съдбата.. А може би не трябва да е така!

Все повече въпроси се въртят в главата ми.. За мен, за живота ми, за любовта, за приятелите.. Питам се дали съм тръгнала в правилната посока? Дали преди години взех правилния избор?! Дали, когато направих голям риск спечелих или загубих?! Засега мисля, че е за добро, но понякога се пораждат съмнения в мен..

А любовта..? Намерила ли съм я вече или просто си запълвам времето, колкото да не бъда сама..? Казвам му, че го обичам, приятно ми е с него, но това любов ли е?! Но дори да не е поне ще натрупам някакъв опит.

Осъзнах, че правя повече жертви, от колкото са необходими.. Давам повече отколкото мога да дам и после се чувствам някак ограбена..

Осъзнах, че всичко е преходно. Няма вечни неща. Днес си щастлив, а утре нещастен, днес си беден, а утре богат, днес имаш приятели, а утре си сам, днес имаш любов, утре казваш една дума и любовта вече я няма.. Границата е много малка..

Доволна съм от живота си, но както една колежка казва: "понякога се питам не заслужавам ли повече?"

Каквото и да имаме винаги ще ни изглежда малко и ще искаме нещо повече, по-добро.. А както казах- аз дори не знам какво всъщност искам?!

Искам..

Искам един спокоен живот. Искам да лягам и да се будя с усмивка. Искам да имам споделена любов, която да дава смисъл на всичко останало. Искам да бъда по-уверена в себе си, по-борбена и силна. Искам да работя нещо, което ми доставя удоволствие. Искам да имам малко, но истински приятели. Искам да бъда здрава както аз, така и всички мои близки. Искам да имам свое собствено семейство, в което да цари спокойствие и любов!

 

2)

Бъди по-уверена в себе си и не мисли затова какво ще стане утре,защото никой нищо не знае. А това какво искаш е относително,защото дори и да имаш тези неща,за които мечтаеш може пак да не си напълно щастлива,защото тогава може да ти липсва нещо друго или да разбереш,че не си искала точно това. На Земята няма пълно щастие. Но човек трябва да има ясни цели,към които да се стреми. Но не се притеснявай ,ако не знаеш сега какви са те, ще разбереш рано или по-късно.

и различен..щом си задаваш тези въпроси, значи вече търсиш себе си..аз няма да ти казвам каква трябва да бъдеш, какво трябва да правиш...ти знаеш сама...просто трябва да го откриеш...всички отговори са в нас...стига да си зададем въпросите и да имаме търпението да се научим да слушаме ...себе си :) Аз например.. съм странна за всички...неразбрана.. често сама... но не и самотна...защото аз съм си избала всичко, което ми се случва и зависи от мен ..аз вярвам, че макар и да не говоря на езика на който говорят други 22-годишни момичета..за мен е много -по важно да се науча да говоря със себе си :) Желая ти прекрасен ден ДНЕС :) Ааа и последно...за трудностите, за които говориш....аз се научих да ги обичам..да ги приемам, защото те те водят към отговорите и към ТЕБ :)