Годината за мен започна добре.. Дори и да не си давах сметка за това бях щастлива и имах всичко.. Имах нова и истинска любов, имах нови приятели, взех си успешно изпитите и всичко друго, за което се сетя беше ОК. Но това, че годината ти е започнала добре не означава, че цялата ще върви така гладко.. 
От няколко дена не съм толкова щастлива и усмихната, а по-скоро тъжна и умислена за това, което става или по-точно не става с мен..
Чудя се дали животът ми е поднесъл прекалено голям подарък, за който винаги съм мечтала, но съм искала да получа в много по-късен етап, а не сега..
Сега някак не мога да го приема.. Не е подходящият момент, но кой те пита.. 
Дано си въобразявам както всеки път и дано след ден-два съм отново щастлива и спокойна, дано всичко се подреди, дано е било недоразумение и лоша шега на организма ми..
И се питам защо точно на мен? 
А и някак нереално ми звучи при положение, че сме се пазили и не сме прекалявали, но явно и веднъж е достатъчно, за да стане гафът! Закъснява ми вече с дни, но ме е страх да посегна към тест, защото ако видя 2 чертички сигурно ще умра!
За аборт не искам и да си помислям, а за другото... съвсем.. Толкова ми е объркано.. Искам да изчакам още няколко дена в невидение с надеждата, че всичко ще се подреди... а ако нищо не се промени, то ще събера смелост, ще си направя тест и... след това не знам как ще се развие живота ми...