Малко ми е объркано.. Станаха 3 месеца от както сме заедно, любовта ни е споделена, обичаме се, но някак нещата не ме удовлетворяват.. не са така както ми се иска да бъдат.. Някак връзката ни е прекалено скучна, а аз искам да е емоционална.. В началото нямаше тръпка, а какво остава за след време..
Различни сме като характери, интереси...
За тези 3 месеца не сме изслушали заедно дори и една песен, защото слушаме различни стилове..
За тези 3 месеца не сме били на по-различно място освен у тях или в някой заведение.. И това ми стига, защото най-важното е, че съм с него, че го виждам и т.н., но понякога ми се иска просто така да тръгнем без цел и без посока да се разходим до някъде, да направим нещо по-различно...
За тези 3 месеца не ми се е обадил и веднъж по телефона ей така само, за да ме чуе.. Звъни само ако има нещо важно или ако трябва да се разберем нещо. Да, от самото начало ми каза, че не обича да говори по телефона, но все пак.. И аз не обичам да говоря, но много бих се зарадвала ако поне веднъж ми се беше обадил да ме чуе как съм, какво правя...
Със смсите е същата работа... Ако аз му напиша нещо от рода на "обичам те/ липсваш ми" ми отговаря веднага със същото, но ей така сам да се сети да ми напише нещо мило- много рядко се случва.. 
А аз много се радвам на смси, пазя в телефона си смси на повече от 2 години.. Та дори и със смси не ме радва...
На 8-ми март дори не ми честити празника.. Бил забравил, че било 8-ми, извинява ми се и т.н. Не държах да ми подарява нещо, но все пак можеше да ми го честити! Някак много тъпо ми стана като получих смси от 3 бивши гаджета да ми честитят празника, а от него нищо...
Уж се обичаме, а на 14 февруари не празнувахме, дори не бяхме заедно.. Дори не съм си правила труда да го питам дали ще празнуваме, защото знам, че не е романтичен и не си пада по такива неща.. А аз много исках да бъдем заедно, но уви.. И тогава не ми честити празника.. Можеше поне да ми прати един смс с "Обичам те" Да, той редовно ми казва, че ме обича, но не е същото... Друго е да ти го покажат..
А когато общуваме в скайп е просто трагедия- все за нещо ще се скараме, все за нещо ще спорим, все някакво недоразумение ще стане и т.н. А аз се ядосвам всеки път, става ми супер гадно, та дори понякога съм стигала и до сълзи, за които той дори не е подозирал.. как неволно ме е наранил и засегнал само с една дума или дори без думи, просто с мълчанието си и безразличието си..
Понякога имам чувството, че изобщо не му пука за мен... Скоро имах кофти ден, вечерта ми стана някак криво, започнах да плача, пратих му смс, а той само ми написа "Какво е станало? За какво плачеш?" Някак грубо и безразлично ми прозвуча и не му отговорих.. Но очаквах на другия ден като се видим да ме попита какъв е проблема, защо съм плакала, какво ми е имало, но уви- изобщо не ме попита! 
Всеки път си казвам- НИЩО! няма проблем, но.. много нищота са насъбраха, а от много нищо става нещо.. 
Обичам го и ми е приятно с него, но някак.. и аз не знам.. объркано ми е! Опитвам се да го разбера, но понякога не се получава.. 
Може би е така, защото го сравнявам с предишните си връзки.. Другите ми сваляха звезди, доста мили жестове са правили за мен, доста жертви, обаждаха ми се всеки ден, пращаха ми безброй мили смси, на празници ми подаряваха цветя, плюшени играчки, та дори някога и без повод..
А сега нищо.. Не, не ми трябват подаръци! Мога и без смси и обаждания, но понякога отношението му не ми харесва.. Искам да има тръпка, да има разнообразие, да ми доказва по някакъв начин обичта си, а не само да ми го повтаря.. Вече чух, че ме обича, но на практика не го виждам..
Може би като характер е такъв, опитвам се да му свикна, но ще видим дали ще успея или всичко ще се провали..
Дразни ме и това, че е доста изнервен.. Когато има проблеми гледа да не ме занимава с тях, но някак несъзнателно си го изкарва на мен чрез гадните си настроения или безразличието си..
Не искам да го загубя, свикнах с него и го обичам, но не знам как да променя нещата, как да засиля чувствата ни, как да внеса някакво разнообразие, как по-малко да се караме, а повече да се радваме един на друг?! 
А и много скоро пътищата ни може да се разминат.. Той иска да заминава в друг град, който е доста далеко.. Още преди да се запознаем искаше, аз знаех за това и зная, че този миг ще дойде все някога.. Дори понякога си мисля, че заради това се държи някак безразлично и студено.. Може би иска да не хлътва, за да не му е гадно после..