Всеки сам избира по кой път да тръгне. Винаги има избор. Спорно е дали има или няма съдба, защото в голяма степен всичко зависи само от нас. Ние сами избираме какви да бъдем- добри или лоши. Сами избираме къде да живеем- в коя държава, в кой град.. Сами избираме какво да учим, какво да работим. Сами избираме приятелите си.. Сами избираме половинката си.. Да, някой неща са предварително предначертани. Не може да изберем родителите си или пола си. 
Но определено повечето неща може да ги изберем.
Сами избираме колко да вземем от живота.. Дали ще изживеем пълноценно всеки миг или ще живеем еднообразно.. Дали ще бъдем различни или ще подражаваме на някой.. Дали ще мразим или ще обичаме.. Дали ще бъдем оптимисти или песимисти.. Дали ще вземаме или ще даваме..
Снощи един човек ме накара да се замисля.. За моя собствен живот. За това колко неща съм изпуснала.. или пък може би спечелила, не знам.. Но си живея някакъв си мой живот, различаващ се от останалите..
Никога не съм искала кой знае какво.. Не съм се целяла към кой знае какво, а всъщост съм имала възможност да постигна много неща, но съм сметнала, че не са ми необходими и без тях съм щастлива.. 
Предпочитам спокойствието, тишината, сериозните и сигурни неща, но в определени мигове тази подреденост и тишина ме плаши.. иска ми се да има повече динамика..
Понякога ми се иска да бях егоист.. Да мисля повече за себе си, а не за другите.. Но не! Винаги съм предпочитала да дам нещо на другия. Или някой да нарани мен, а не аз да нараня някой.. 
В определен момент наистина ми се иска да променя някой неща в живота си, защото не живея, а просто съществувам..
Но от друга страна защо да променям нещо, което не ми пречи и с което се чувствам добре?