Една много стойностна притча, която си заслужава да бъде прочетена:
Двама мъже, които били сериозно болни, се намирали в една и съща болнична стая. На единия от тях било позволено да седи в леглото си по един час на ден, за да се освободят дробовете му от натрупаната течност. Неговото легло било близо до единствения прозорец в стаята. Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време.
Мъжете разговаряли с часове за семействата си, съпругите си, домовете си, професиите си, за преживяванията си по време на военната служба.
Всеки следобед, когато единият сядал до прозореца, той описвал на другия всичко, което виждал навън.
Мъжът на другото легло започнал да очаква с нетърпение този един час, през който неговият свят се разширявал и обогатявал от изпълнения с цветове и живот външен свят.
Прозорецът гледал към един парк с прекрасно езеро. Лебеди и патици играели във водата, докато децата пускали малките си лодки. Млади влюбени се разхождали ръка за ръка сред алеи от пъстроцветни цветя. А в далечината се откривала великолепна гледка към града. Докато мъжът до прозореца описвал подробно всичко това, мъжът от другата страна на стаята просто затварял очи и си представял забележителната картина.
През един топъл следобед мъжът до прозореца описал парадното шествие, минаващо наблизо. Другият мъж не можел да чуе нищо, но го виждал в съзнанието си благодарение на описанието на съседа му.
Минали дни и седмици. Една сутрин влязла сестрата, за да донесе вода за къпане и намерила безжизненото тяло на мъжа до прозореца, който умрял спокойно В съня си. Натъжена тя повикала санитарите да изнесат тялото.
Когато му се сторило вече подходящо, другият мъж помолил да го преместят на леглото на починалия. Сестрата с радост направила това и след като се уверила, че той е настанен удобно, го оставила сам.
Много бавно, тъй като това му причинявало болка, мъжът се повдигнал, за да погледне за първи път света през прозореца. Но отсреща видял само една стена.
Мъжът попитал сестрата какво може да е накарало съседът му да описва такива прекрасни картини от света отвъд прозореца. Сестрата отговорила, че той бил сляп и дори не виждал стената.
- Може би просто се е опитвал да те окуражи. - казала тя.
Епилог:
Неописуемо е щастието от това да правиш другите щастливи, въпреки твоето собствено състояние. Споделената болка е половин болка. Но щастието, което се споделя, е удвоено.
Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй нещата, които не могат да се купят с пари, но ти ги притежаваш.
Изживявай всеки днешен ден така, сякаш ти е подарен.

За първи път ми попада тази притча, но наистина си заслужава да бъде прочетена!
Благодаря, че я публикува, dusha!:)