Без да знам фактите, обобщено - така мисля, живея.
Ти вярваш ли във верните решения? В правилните постъпки?
В истината? Чия?
Моята? Твоята? Неговата?
И към кой момент ... ? Когато ... или когато ...
А знаеш ли цената на едно спестено "Обичам те" ?
На не събраната смелост? На не протегнатата ръка?
На не взетото давано?
На не поисканото мечтано?
Мамка му и предразсъдъци! Мамка им и страхове!
Е, и? Част от нас, човеци.
Не можем да избягаме от тях.
Нищо по-пагубно за човек няма от осъзнаването на собствената си грешка на фона на абсолютната невъзможност да върне времето, промени случилото се ...
Искам да живея като за последно.
Да правя нещата като все едно никога друг път няма да имам възможност да ги направя.
Да обичам като пред раздяла.
Да живея - все едно живея последния миг от живота си.
Усещането, че няма време за отлагане на нищо, на никой миг ... ме превръща в самото движение.
Нямам време. Тесен ми е този живот. Малко са ми 24-те часа.