Всеки от нас крие в себе си болка, която го задушава. Болка, която крие дълбоко, за да не я забележат другите. Но запитвал ли си се дали можеш да направиш всичко онова, което се е събрало в теб? Да го изразиш до последния блед оттенък и така да се пречистиш, да станеш прозрачен като капчица роса...
Тогава може би си станал отново добър и щастлив. Това, което те боли какво е? Колко време ти е необходимо да осмислиш всичко? Цял живот? Кратък, съсипващ, изгарящ.. Все още има време да станеш по-добър.. Все още! Ако знаеш, че би направил някого щастлив, би ли дал всичко от себе си? Ако знаеш, че усмивката ти носи усмивка за всички, би ли се усмихвал винаги? Ако можеше да помогнеш на някого сега, когато на теб самия ти е тежко и болка те пронизва целия, би ли го сторил, въпреки всичко? Можеш ли да преодолееш себе си? Опитвал ли си? Ако затвориш очи ще видиш едно голямо черно пространство, в което се белее изкусно изплетена паяжина. С много възли, с най-различни по дебелина нишки. А по средата- огромен паяк, оплита всяка попаднала мушица и съчинява такива комбинации, че новодошлото е принудено да се бори, а ако се опита да се освободи или отпусне, съвсем остава без сили.. И все пак тя е обречена, независимо дали не е успяла да се освободи или е успяла, но тогава е обречена на самота. Тази мушичка може да бъде всеки един от нас. Мрежата- това е времето, в което живеем, паякът- обществото ни. Още от раждането си се оплитаме в нея. Превръщаме се в двуличници, всъщност не... ние имаме повече от две лица, с безброй маски! Животът ни тече на сцената, а сценарият отдавна е изгубен или никога не го е имало. Някакви дребни човечета ръкомахат, тропат, изискват.. и ние раболепно плачем и се смеем, мечтаем или блуждаем във времето! Ти искаш ли да си такава марионетка? Пионка, която някой може да мести, когато и където си пожелае? Но ако се откъснеш от обществото, надвисва заплахата да се превърнеш в аутсайдер.. никому ненужен, нежелан. Всъщност дали е така? Като теб има още много други, все ще откриеш някой сродни души. Но първата ти задача е да се пооткъснеш от нормите и параграфите, да се почувстваш човек! Прегърни болката, ако тя боли истински ще можеш да видиш и другите около теб, нещо което досега не си забелязвал. Ако помагаш на другите, то помагаш и на себе си! Не се притеснявай ако те вземат за луд или ненормален. Да си различен не е порок, напротив- това е качество, което те прави незаменим. Напред с болката срещу догмите на обществото! Трябва да оцелеем и да сме истински!