Блогрол
Постинг
07.04.2007 22:33 -
Рана, направена от думи, причинява такава болка, колкото и физическата..
Една от любимите ми притчи. Много мъдрост има в нея!
Споделям я с всички, които досега не са я чели............
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден.
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата: "Сине, ти се държа прекрасно, но погледни колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, колкото и физическата."
Приятелите - това е най-рядко срещаното богатство!
Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат.
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Споделям я с всички, които досега не са я чели............
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден.
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата: "Сине, ти се държа прекрасно, но погледни колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, колкото и физическата."
Приятелите - това е най-рядко срещаното богатство!
Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат.
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Няма коментари
