Не мога да обичам, студена съм, безразлична съм, никой не ме трогва.. Лъжи! Кого ли заблуждавам?!
7 години не мога да го забравя! 7 години и все още е в сърцето ми! Чувствата и копнежа ми към него са така както първия ден, в който го...

Дипломирах се. С отличен. Бързо и неусетно минаха четирите години следване. Четири хубави години. Години на щастие, свобода, безгрижност, самостоятелност, години на нови приятелства, връзки и израстване. Де сега да бях 3-ти курс и да ...

Едно нещо научих в този живот- не трябва да имаш доверие на никой, на никой!!! Дори и на себе си..
Толкова ли сме жалки..? Всъщност в повечето случай дори не осъзнаваме какво правим, какво казваме и какво причиняваме на другите.. Мис...

Напоследък все по-рядко пиша тук.. Не е от липса на желание, а по-скоро няма какво да ме радва, какво да ме натъжава, че да го споделя тук и да го запечатам като спомен, към който да се връщам след време..
Предстои ми абсолвентски бал...

Влязох в залата и той стоеше сам, четейки вестник..
Всъщност това не беше първата ни среща. Бях го виждала и преди.. Караше с нас лекции по една от дисциплините, които изучавахме.
Но какво правеше сега в залата, която имахме ние?

 
Да се хваля ли, да се оплаквам ли..
Правя крачка назад в живота си, но да се надяваме, че я правя, за да се засиля..

Тъжно ми е. Чувствам се някак си умряла отвътре.. Напоследък нищо не ме радва. Всичко ме дразни, ядосва, досажда.. Изморих се. От себе си, от другите, от живота, от любовта..
Цял живот правя нещо, защото ТАКА ТРЯБВА, а не защото аз г...

От 4 години съм тук. Толкова много време, а все едно вчера беше януари 2007 г., когато написах първия си постинг. В началото пишех редовно- всеки ден, за какво ли не.. После изтрих всичко. Започнах да пиша рядко, но така и не забравих...

Тази седмица имах и хубави и лоши моменти. Понеделник беше уникален ден, който едва ли ще забравя.. Особено, когато с моя колега неочаквано попаднахме на едно място.. Няма такъв смях!
Тази седмица беше последната ми в университета и ...

Лудост е.. Всичко, което направих е една голяма лудост.. Поредната в живота ми! Още не мога да се начудя на себе си защо го направих?! Може би, за да угодя на другите.. Които от години ме тикаха в "ръцете" му.. И за какво ми беше всичко ...